Следващия месец ми предстои можеби най-голямото приключение в живота ми. Ще провеждам обучение в Сиера Леоне. Наглед нищо сложно, но не е така. В интерес на истината, самото обучение е най-простото нещо, по-сложно е да се отиде до там.
Процедурата за отиване до Сиера Леоне е безкрайно сложна. Като начало трябва да си приготвиш една торба пари. Въпреки че разстонието не е толкова голямо, цените на билетите са феноменални – около 1500 евро. За Сиера Леоне се изисква виза, най-близкото посолство е в Москва и с теб се занимават хора, които владеят много лош английски език. За да си извадиш виза – трябва да се ваксинираш за жълта треска и холера + да платиш една камара пари + да си пратиш паспортите до Москва + да си купиш билетите за самолет + да докажеш че имаш доходи и няма да работиш там (ха-ха). Всичко това е сравнително трудно достижимо, затова се пускат връзки в самата държава и се изважда „виза при кацане“. Тоест заминаваш натам, без да имаш виза, ами някакво документче, с което ти изкарват визата.
До тук добре, сега идва време за ваксинациите. Естветсвено в България не могат да ми направят необходимата ваксина за холера. Може само за жълта треска (която се оказа баси гадната ваксина, щото била жива и може да вдигнеш температура и да се тръшнеш). И тук се намесва Сенегал. За да се ваксинираме срещу холера ще трябва да влезем в Сенегал, да преспим там няколко дни и да вземем първия полет то Сиера Леоне. Супер 🙂 Втора виза, още една държава, още пари за хотели, визи, ваксинации, храна и дивотии.
За финал е черешката на тортата – като се кацне в Сиера Леоне (след 3 полета) от летището до града се хваща… хеликоптер. Просто нямам търпение вече 🙂
