… голям праз 🙂 Докато всички се готвим да бъдем залети от вълна анализи, ревюта, коментари и мъдри мнения по въпроса не виждам кога би било по-подходящо да изгледам това филмче. Очаквам същото, но в нови дрешки.
Публикация без снимка
„Всяко общество, което би жертвало малко свобода, за да придобие малко сигурност не заслужава нито едно от тях и ще ги загуби и двете.“ – Бенджамин Франклин
По принцип не си падам по цитатите, но горният много добре описва настроението ми вчера и днес и ме мотивира да разкажа за следната ми случка.
Имам хубав фотоапарат и обичам да снимам. Вчера се разхождах из центъра на града и заснемах ледени пързалки, банки, министерства, рушящи се сгради и каквото ми скимне. До моментът, в който реших да заснема една маслинено зелена къща – Консулство на Исландия в България. Консулството се намира на пресечката между ул. „Славянска“ и ул. „6-ти септемви“. Доскоро това беше една запусната къща, която беше ремонтирана цяло лято и аз исках да я заснема, за да покажа „Преди“ и „След“. Любопитното беше, че ако се загледаш пише, че е консулство на република Исландия (има една малка табелка), но на тротоара пред нея бяха подредени 3-4 тенекии от саламурено сирене, пълни с камъни, които пречеха на коли да паркират пред къщата. Това ми се стори особено забавно и реших да го заснема.
Улица „Славянска“ е малка улица, има множество неправилно паркирали коли, тесни тротоари и аз отидох сравнително далеч от сградата, за да я заснема. Отворих си фотоапарата, насочих го към сградата, прицелих се в тенекиите и снимах. Точно в този момент, отнякъде се появи цивилен господин, който тръгна заплашително срещу мен и взе нещо да ми ръкомаха. Дойде до мен и ми каза, да изтрия снимката. На въпросът ми „Защо“ започна да ми обяснява, че ако не изтрия снимката ще врътне един телефон и ще ме приберат, че тук е забранено да се снима, защото това е територия на друга държава. Това се случва на самата улица – Славянска, която по мои спомени си е баш в центъра на София, България, Европейски съюз.
Господинът не се представи, не носеше никаква униформа, не каза според кой закон точно, наредба или каквото е там законово основание е забранено да се снима. На сградата нямаше никакви изрични указания, че снимането е забранено – например знак за забранено снимане и т.н. Все пак заплахите на господина си оказаха влиянието и аз бесен изтрих снимката, след което той пожела да разгледа останалите снимки на фотоапарата, за да е сигурен, че няма други снимки и ме пусна да си вървя. Държа да отбележа, че аз дори не съм стоял на бордюра пред „консулството“. На въпросът ми към господина „А вие кой сте“ – той ми отговори – „Не съм длъжен да ти казвам кой съм“. Затова мога само да го опиша – възрастен мъж с бяла коса, над 50 годишна възраст, висок около метър и деветдесет с обратна захапка и брада тип катинар, добре сложен.
След като ме пусна аз се почувствах супер прецакан и някак си с нарушени права. Защо някой си позволи да ме заплашва, да ме ПРИНУДИ чрез заплахи да изтрия моята снимка, без да се идентифицира, без да носи униформа и без да посочи законово основание за това? Затова реших да проверя коя е точно законовата наредба, която ми забранява да снимам къщата на почетния консул на Република Исландия в България. Върнах се в офиса и разпитах колегите ми. Говорих с фотографи, които ми казаха, че охраната винаги прави подобни проблеми. но те не знаят коя е законовата разпоредба. Обадих се и на други хора и много от тях ми казаха, че няма наредба, закон или спогодба, която да забранява снимането на сгради на чужди мисии в България. Има закон, който забранява снимането на обекти с национално значение – но това са български сгради. Също така разбрах, че почетния консул на Република Исландия е Цветелина – приятелката на Бойко Борисов, а човекът който ме принуди да си изтрия снимката най-вероятно е от охранителната фирма ИПОН.
Въоръжен с тази информацие се върнах, за да говоря отново с господина от охраната, а и за да разгледам пак къщата за някакви табели дето забраняват снимането и закони посочени, които забраняват снимането – абе нещо, което да оправдае действията ми. Когато пристигнах обратно на мястото видях, господина от охраната да си говори с един полицай, който не разбрах как беше попаднал там. Запътих се директно към тях и заговорих полицая. Попитах го дали има законова наредба в България, която да ми забранява да снимам сградата до мен. Полицаят отрече да знае за такава наредба, въпреки това ми каза, че е по-добре да искам разрешение от собствениците. Не ми обясни защо, просто било по-добре. Господинът от охраната вече си беше сложил униформата на ИПОН (униформа силно казано – черно яке с надпис, което го кара да прилича на мях с вода). Въпреки че пред него полицаят каза, че няма законова наредба и основание да ми забранява снимането той продължаваше да ми казава, че „някой е наредил“ и аз не мога да снимам. На въпроса „кой е този някой“ той каза, че „няма нужда да ми казва“. Хайде бе! Няма нужда.
В крайна сметка се съгласи да ми разреши да снимам, но ако „запише пълните ми данни“. Аз му отговорих, че само полицията може да ми записва пълните данни, а той може да ми иска идентификация само ако се засиля да влизам в консулството дето го охранява. След което той каза: „Повече не искам да говоря с вас и се фръцна“. Предполагам тогава можеш да заснема сградата, но реших че в този момент не ми се снима и си заминах.
С тази случка искам да повдигна следните въпроси:
1. Има или няма закон, подзаконов акт, който да регламентира заснемате на сгради в България, които са на дипломатически мисии?
2. Личната къща на почетния консул води ли се екс-територия?
3. До къде се простират правата на личните охранители и могат ли те да спират произволни хора от улицата и да им трият снимките? Утре могат да решат да събират такса за преминаваме пред къщата?
4. Защо охранителят от частната охранителна агенция си позволява да отправя заплахи, да пипа личното ми имущество, да пипа мен, без да се представя кой е и кой закон му разрешава да прави това извън охраняваната от него сграда? (Въпросът е риторичен – защото е олигофрен)
5. Струва ли си да се направи Flash Mob, който да води до заснемането на тази сграда?
Отварям коментарите към тази публикация. Просто искам да разбера истината. Може и аз да греша.
Измислих го.
В следващата версия на Блогосферата ще има възможност да се избират кои блоговете да се преглеждат. Ще става по следния начин – в списъка с блоговете, пред всеки блог ще има малка кутийка за отмятане, като отметнатите блогове ще се показват. По подразбиране всички ще са отметнати, като тези които не искате да ги четете ще можете да ги спирате (само за вас).
Виртуална виртуалност
Виртуалният свят не съществува. Всичко което се случва във „Виртуалния свят“ има отражение върху нас в „Реалния“. Следователно „Виртуалния свят“ е реален. Щом „Виртуалния свят“ е реален, то неговата виртуалост е виртуална. Тоест не съществува в буквалния смисъл на думата.
IBM ThinkPad T23 2647-4U5 a.k.a. Super Sexy Laptop
Винаги съм мечтал да имам преносим компютър с марка IBM. И това вече е факт. По-скоро майка ми има такъв, но това не ме прави по-малко щастлив. Дори напротив защото тя ще има нещо наистина стабилно и предвидимо.
Компютърът е втора ръка, и въпреки че цената му беше сравнително близка до тази на нова машина въобще не се поколебах да го взема. Въпреки че е модел от 2003-та беше изненадващо добре запазен. Нямаше никакви драскотини, изгорели пиксели, ала имаше батерия, която издържа над час – все едно купувах кола, която беше стояла в гаража последните 5 години и са я ползвали само за разходки до магазина.
Навремето тази машина е била чудо на чудесата. Има 1,3 гигахецов процесор, 256 мегабайта оперативна памет, добра видеокарта, 30 гигабайда твърд диск една от най-добрите клавиатури + всички необходими портове. Прекрасно. Има си и всички специфични за IBM екстри – клиторчето, което замества мишката, липсата на Windows клавиш и множество бутони за вградени функции.
След като премахнах всичко излишно компютърът лети! Дори и сега.