Преди около 2 години си взех един супер широкоъгълен обектив – Tokina 11-16mm f/2.8 и още от тогава имах проблеми да снимам с него. Не че е развален, просто широкоъгълния обектив „вкарва“ прекалено много неща в кадъра и след това в снимката липсва акцент. Когато липсва акцент, то липсва и стойност, защото гледащите снимката не знаят какво си снимал.
През тези няколко години минах през много фази в отношението ми към този обектив: игнорирах го, исках да го продавам, ползвах го само на партита, считах че цветовете му са смотани и т.н. Истината, е че чак сега се научих да го ползвам и общо взето ми се получава, когато спазвам следните правила:
1. Снимам близък обект отдолу;
2. Снимам близък обект, върху който акцентирам, я останалата част от композицията подреждам така, че да се вижда контектса на обекта.
Дори и да нямате супер широкоъгълен обектив, горните правила са валидни като ползвате дори „китовите“ 18-55 обективи, с които идват повечето фотоапарати. Ще ми е интересно да споделите вашите правила за ползване на широкоъгълен обектив. Ако слагате и хипер-връзки ще е още по-хубави.
Да, номера в използването на такива обективи е да си близко до обекта. Любимата ми фраза за тези обективи е (не помня източника):
…get closer. when you think you’re close enough, take a few steps more and then take the shot…
така съм се научил да ползвам такъв обектив (имам 10-20мм)
Широкоъгълните са чудесни. Имам един евтинджос, токина 17/3.5 и обожавам да снимам сгради/пейзажи с него. Криви доста, винетира доволно и като цяло е стъкло с характер. Човек или нещо малко/от близо не знам дали бих снимал с него. На теб ти се получават обаче, keep ’em comin’
Широкоъгълните обективи са прекрасни. Наричам ги „лещи за приятели“. Страхотни са за социални преживявания, особено в слънчеви дни. Но и за огромни планини. За широки плажове. За поля. За вятърни ферми. За облаци.
Няма драма да снимаш отгоре. Отстреляй някого в челото ей така на 11мм. Наври се вътре сред малка група хора и снимай всички наведнъж. Позиционирай субектите си по кривите краища. Вкарай слънцето вътре. Повечето широкоъгълни позволяват. Забава.
Два примера с полу-fisheye 8mm (най-широкото, което имам) и един с 18mm, еквивалентни 12мм и 27мм.
http://www.flickr.com/photos/georgi/6162686282/
http://www.flickr.com/photos/georgi/6165601354/
http://www.flickr.com/photos/georgi/6019840428/
Имам Sigma 10-20 и мога да кажа същото, при тия обективи няма „чакай да се дръпна да ви хвана всичките“. По-близо – по-ефектно, прави снимките да си личат, че са правени не от нормална сапунерка. Лично мен ме кефи страшно много, зашото да кропнеш можеш после, ама постфактум да хванеш повече в кадър е невъзможно. При 20мм всъщност си е стандартно широк при 1,6.
Другото ми любимо ползване е да снимам едновременно пода и тавана на някоя сграда (църкви най вече) или да снимам интерсни тавани, като сложа апарата на пода, и гледам да се дръпна максимално настрани, че иначе ми хваща челото и съсредоточения поглед.
Аз също имам Sigma 10-20 – прекрасен е! Но след три години работа блендата нещо се прецака. Забелязала съм, че с всеки обектив трябва първо да посвикна и тогава се получават хубавите снимки.