*Натиснете върху обявата, за да я видите по-голяма и по-лесна за четене. За да кандидатствате за позицията пишете на jobs@capital.bg
Моят "невероятен" живот.
Моят "невероятен" живот.
*Натиснете върху обявата, за да я видите по-голяма и по-лесна за четене. За да кандидатствате за позицията пишете на jobs@capital.bg
Привет. Не, че нещо, ама май Еленко, като твой колега, имаше постинг, че използването на елементи от интерфейса на Уинбоуз не се позволява от EULA-то. А пък вие и за комерсиална цел го ползвате и не знам..
С (подчертавам) най-добри чувства,
чичо Бил в пенсия.
хех, не знам що смятате задължителна връзката rss-интернет през телефон, ама ваша си работа…
@EditorInChief – да, Еленко е прав и обявата е коригирана и сега ползваме снимка с Evolution под Ubuntu (поне за обявата при мен). За печатната реклама ще се ползва Thunderbird.
@Longanlon – аз ги разбирам като отделни неща, без да има пряка връзка между тях. Апропо, нали наистина не мислиш че могат да кандидатстват само хора, които правят 45 мегабайта трафик с телефона си 🙂 Това е шега.
Ще ми се веднъж поне да видя обява за работа, която да разказва и какво предлага, освен какво търси…Разбира се, „работа в динамичен млад екип, изпълнена с предизвикателства“ и „мотивиращо възнаграждение, обвързано с резултатите“ няма да бъде достатъчно, защото на последното „обещаващо“ интервю за „престижна“ работа във водеща продуцентска компания, на което се осмелих да отида, при това ме бяха препоръчали „с връзки“ (ще запазя името на организацията в тайна, от чувство за елементарна колегиалност) ме поставиха пред интересното „предизивкателство“ да работя 40 часа месечно срещу 500 лв, колкото ми е наемът. Та, честно казано, съжалявам, че си загубих времето. От личния ми опит на професионален фрилансър съм достигнал до извода, че повечето бе ге медии се опитват да изплащат голяма част от трудовото възнаграждение на служителите си в престиж, а малка – в кеш. Да де, ама докато литър нафта гони евро и половина, а килото кашкавал мина пет евра в магазина, да си „престижно зле платен“ взе да излиза от мода. Като гледам нивото на повечето медии и пустинята, в която се е превърнал трудовият пазар на България, от гледна точка на квалифицираните човешки ресурси, искрено се учудвам как повечето такива обяви успяват да си намират „подходящ“ кандидат и дълбоко се съмнявам в качеството, което могат да предложат тези хора, които отиват да продават труда си, без дори да имат бегла представа колко, евентуално, може да струва той…To make the long story short – иска ми се да знам какво предлагате. Не че ще се кандидатирам, не си търся работа в момента, но малцината останали професионални редактори в България, един от които несъмнено ще се опитате да привлечете на ваша страна, със сигурност биха искали да разберат. Бъдете различни, както винаги. Бъдете новатори. Бъдете пионери. Дайте пример и на другите работодатели, че обява за квалифициана работа без цена е като обява за лъскав автомобил с описание на всичките му екстри…без цена. Желая ви успех!
Привет Тишо,
лично аз не бих кандидатствал на обява за работа, към която има публично обявена заплата защото не бих искал след това всички да знаят колко точно взимам. Ако е много ще ми завиждат и ще говорят, че съм се оял, ако е малко ще ме мислят за мизерник. Моето мнение е че заплатата е нещо лично, като дали ще я оповестиш след това си е твоя работа.
Поздрави.
Мерси за отговора! Виж, в никакъв случай не искам да критикувам конкретната обява, но тя беше повод да се замисля над факта, че действително у нас не е прието да се публикуват предложения за работа с цена. Което не е нормална практика по света. Ето, ако например влезеш в джобс.беге, там вече има доста оферти за работа в чужбина. 99% от тях са с точно фиксирано възнаграждение или поне показват в какви граници ще се движи то. Например, ако искам да отида да бера ягоди в Англия, предварително знам точно колко паунда ще получавам на час, до последната стотинка, но ако реша да отговоря на обява за експерт-счетоводител в България, няма да разбера, докато не ме „изненадат“ на интервюто 🙂 Или пък ще трябва сляпо да налучквам колко работодателят е решил, че е редно да се плаща за вакантната позиция и ще имам шанс да я получа, само ако успея да се подценя достатъчно. Това е зле разбрано „договаряне“ на трудовите условия. То трябва да се промени, защото кризата за квалифициран персонал ясно и недвусмислено диткува едно – работодателят отдавна не е в по-силната позиция…Ето още един пример. Имам опит с дайрект фрий ланс проекти. Всеки джоб асайнмънт там си върви със заплащането. То е основният ориентир кой проект да избереш и кой – не. Детайлите ти стават ясни, едва след като кандидатстваш и чак тогава преценяваш дали можеш да се справиш или не. Плюс това, в повечето обяви за работа в „цивилизования свят“, на който се стремим да подражаваме, независимо дали са за квалифицирани позиции или не, заплатата е предварително обявена. Прави си, българинът завижда, пък и в добрите учебници по мениджънт пише, че за хората в една органзация е важно да знаят само правилата за формиране на работната заплата, а не кой точно колко получава в даден момент, но това се отнася за вече наетите служители. Според мен, българските работодатели няма да загубят, ако публикуват в обявите си за работа базовото заплащане за вакантната позиция (или поне някакви рамки от-до). Така правят в цял свят. И, пак според мен, повечето бе ге работодатели избягват да го публикуват, просто защото нямат какво да предложат. Проблемът е общ, не обвинявам никого, но аз лично спрях да се интересувам от обяви, които не съдържат цена, след като на няколко пъти ме „изненадаха“ неприятно, при това – чак на втория или на третия кръг. Което си е чиста загуба на време, нерви и пари от моя страна. И пак to make the long story short – ако търсиш качество, трябва да можеш да си го позволиш, ако можеш, по-добре да става ясно още в обявата. Разисквал съм този въпрос с доста високоплатени специалисти – мениджъри, програмисти, финансови посредници, повечето са на мнение, че за местата с предварително обявено атративно заплащане се състезават повече и по-квалифицирани кадри. Дори такива, които не си търсят работа, но не са спрели да се оглеждат за по-добри предложения. На пазар като на пазар. Сори за супер дългия коментар. Олях се направо. Реших да поразсъждавам „на глас“, това е всичко. Позрави.
Да, предполагам за бране на ягоди е много добре да напишеш колко пари даваш, защото берачите на ягоди се интересуват само и единствено от това. Предполагам в Англия има точно определена надница и ако даваш повече от средното – ще получиш повече кандидати. Мисля че този подход става за определен тип позиции (по технически).
Виждал съм обяви за работа, в които се казва годишния доход – но не и месечния такъв. За годишния доход не съм сигурен дали в него влизат и предполагаемите бонуси или е само твърдия чист такъв. Също така не знам дали той е брутен или нетен доход.
В нашия случай (с редактора). Все пак обявата за работа е за онлайн изданието на Капитал – най-влиятелния седмичник и бизнес бранд номер едно в България. Очевидно заплащането ще е добро.
Личната ми позиция, е че не искам да работя с хора, чиито мотив да кандидатстват е преди всичко заплащането. Да бъдеш журналист си е преди всичко призвания.
Иначе по принцип – за да не си губиш времето с интервютата, е напълно в реда на нещата, още на първото и опознавателно интервю да кажеш колко точно пари искаш да взимаш. Дори и да не те попитат – кажи им. Истина е че за всяка позиция си има някакъв отделен бюджет, но ако наистина си добър – този бюджет подлежи на ревизия. Умно – гладно няма 🙂
Поздрави и благодаря за дългия и задълбочен коментар.
Интересен разговор се получи (или по-скоро монолог, дано да не ставам прекалено досаден :). В крайна сметка, човек няма какво толква да загуби от обмен на идеи, нали? Този път ще се опитам да бъда по-кратък.
Не е „напълно в реда на нещата още на първото и опознавателно интервю да кажеш колко точно пари искаш да взимаш“ именно защото, както ти сам се изразяваш: „не искам да работя с хора, чиито мотив да кандидатстват е преди всичко заплащането.“ Това е масова нагласа. И то съвсем правилна. Аз, като работдател (бил съм и от двете страни на „барикадата“), винаги съм се дразнил, ако разговорът започне да се върти около заплащането, вместо около това как един кандидат може да ми бъде полезен и да свърши работа. Ето защо, ако заплащането е предварително обявено, кандидатът няма защо да рискува да си определя сам заплатата, нито пък работодателят има шанс да се набуда.
И двамата ще спестят време, защото е ясно, че щом е дошъл на интервю, канидадтът очевидно е доволен от заплащането. Да, бюджетите подлежат на ревизия, но това само за най-редките случаи. Щом има фиксиран бюджет, какво пречи да се обяви? Ние даваме толкова, елате сега да видим вие какво можете да ни предложите насреща. Този процес сам по себе си отсява доста кандидати. И на самото интервю обект на разговор ще са знанията, опита и уменията на кандидата, а не рискованото (и за двете страни) пазарене на тема „пари“.
Да, парите може да не са единственият мотивационен фактор, но за сметка на това са основен. Особено тук – в страната, където човешкият труд струва най-евтино в цяла Европа. Наскоро участвах в провеждането на анонимна накета по въпросите за мотивацията сред мидъл и апър мениджмънта на голяма българска компания, плюс всички ключови професионалисти без ръководни функции. Демек, „белите якички“. Нямам право да издавам резултатите от проучването, защото са прайвит рисърч, струват доста скъпо и са обект на фирмена тайна, но ще си позволя да отпусна само една цифра: 93%. Толкова от анонимно анкетираните (забележи – това са лоялни, утвърдени, високопоставени и на ключови позици служители) определят размера на заплатата като главен мотивационен фактор да продължават да упражняват професията си именно на това работно място. С други думи, каквито и допълнителни „екстри“ да предлага, въпросната компания ще загуби 93% от управенския си персонал и от дефицитните си специалисти в момента, в който някой им предложи по-голяма заплата. Глад, майна 🙂
В обявата има една правописна и една пунктуационна грешка.
Не само в обявата има правописна и пунктуационна грешка…има /доста/грешки и в чата на asktisho и на kaladan, а те имат намерение да работят като редактори…за много пари…можем да кажем, че в живата реч всички пренебрегват правилата и не обръщат внимание на грешките…НО! Когато става въпрос за работата на редактора в ежедневник с голама публика, въпросът за правописа не може да бъде отминат. Качеството на информацията зависи от правилния правопис, защото на него се крепи смисълът и от него зависи правилното разбиране на гледната точка! За заплатите съм напълно съгласна. Не трябва да им позволяваме да използват ума и квалификацията ни за жълти стотинки! Отказвайте да работите за жълти стотинки: само така ще се справим с безобразното изкривяване на пазара на труда. Това изкривяване се дължи на нашата примиреност и неумение да се борим за достойно заплащане на труда ни и за достоен живот.
Успех! И… умната!
Tia V.
@Tia – в никакъв случай не искам да работя като редактор (още по-малко пък като коректор). Отдавна съм осъзнал, че силата ми е в други неща и затова си търсим редактор.
И още ли търсите, или обявата е неактуална?
@Антон – не е актуална, намерихме.
Имайте ме предвид за следващия път. 😉
ако все още си търсите редактор,моля пишете ми