„Защо хората излизат навън и се опитват да протестират…
или се опитват да направят нещо? Това не е безумно насилие.Безумно насилие е да си седите, блъскате наркотици, гледате MTV… и после си намирате работа и се размотавате. За мен това е насилие.
Целенасоченото нанасяне на имуществени щети или разрушението на имущество е необходимо.
То просто… то излиза извън границите на политиката, такава, каквато я познаваме.
Какво постигате като държите табела с надпис и протестирате както обикновено? Наблюдавам такива неща от десетилетия – те нищо не променят. Хората не им обръщат никакво внимание. И защо да им обръщат? Те не заслужават никакво внимание!
Но когато хората се бият… това вече е нещо! Това приковава внимание, и би трябвало, защото е истинско.
Това не е просто символичната игра на: „О, това ме кара да се чувствам добре, имам си своята табела с надпис.“- и разни такива.
Е, на мен не ми пука за това. Ако това бе действително, ако не бе така неефективно…
Бих го направил по скоро мило, учтиво и мирно…Никой няма да е в опасност, никой няма да пострада, никой няма да бъде арестуван… никой няма да бъде ударен от полицай, дори един прозорец няма да е счупен. Идеално!
Просто не става така. Не става по този начин.
Джон Зерзан в „Излишък: Тероризирани да бъдем консуматори.
Сетих се за горния пасаж, докато четях импресиите на Ясен от днешния протест за свободата на интернет.
През последните няколко години имаше много протести, но не отидох на нито един, защото те се използват за извличане на политически дивиденти, а не за решаване на проблеми. Фалшивото лидерство, което ни се предлага, е вредно, защото то не само, че няма да реши проблемите, но и ще ги маргинализира.
Затова, без мен.
WTF?
аз също не вярвам, че протестите сами по себе си са ефективни, но на мен ми се струва, че това е напълно ок. целта на един протест не е да разреши някакъв вече съществуващ проблем, а да вдигне шум, да възбуди интерес и да артикулира самия проблем. всичко това е много важно, защото много често супер-сериозни проблеми (особено такива, късаещи малцинствени групи) остават незабелязани от мнозинството. айде, моите 2 цента по темата… без да съм била там. хихи
@petya – ако протестите нямат за цел да решават проблеми – то те са напълно ненужни. Събират се малко хора (познати), повикват малко, някои дават интервюта, журналистите си пишат статиите/правят предаванията и след това нищо не се случва. Не ми се вижда логично, проблемът, който е мотив за цялото събитие, да не бъде цел на събитието.
@Иво – RTFM!
Протеста не беше политически, беше граждански и това че те нямаше, като виден деец за свобода в доста отношения и това, че си изгубиля вяра в силата на гражданските действие може да се преосмисли.
Най-лесно е да кажеш след протеста,’ми не дойдох, щото’ …, по трудното и правилно е да дойдеш и да се опиташ да промениш нещо, нали
Бого
Аз ще се съглася до някъде с написаното. Моят протест обаче се изразява в нещо много по-различно.
Още след като започна да се шуми за „ограбени от пиратство“ и се почнаха акции срещу потребителите, цялата гилдия на актриси, артисти, певачки и сродните им, за мен стана враг на свободата и в частност Интернет, който е информационна среда за свободен обнмен на данни (или поне такава трябва да е според мен). Нещо повоече, седнах един ден и почнах да си мисля как и по каква схема печели мафията на съдържание и как нейните печалби се отразяват на икономиката глобално. Искам да ви върна малко назад, когато мегаексперта на ГДБОП (до момента неизвестно експерт по какво заради липса на какъвто и да е интелект) Явор Колев, обясняваше как копирането на съдърание с нетърговска цел било като крадене на салам. Само дето забрави да спомене, че този салам дето ужким се крадял, се произвежда по една небивала схема. Хиладолетия след като Исус нахранил целия еврейски народ с една риба, мафията на съдържание произвежда медийни салами „салами“ за нахранването на цяла една планета от едно прасе и една крава. Как ли? Ами много просто. Копират и продават. Имат една хитова песен – почват да я множат в толкова екземпляри, колкото могат да продадат. Всичко това е една печатница на инфлационни пари, защото от едно „интелектуално“ произведение се натрупва маса с пари, която не е обезпечена с трудов актив, какво ли да говорим за материален. Замислете се малко и изяснете за себе си каква добавена стойност за обществото носи продаването на съдържание по схемата на копиране на носители и с какво тя е по-добра от схемата на натрупване на виртуални пари, спукала кредитния пазар. Двете схеми са всъщност една и съща схема.
Има и друг фактор. Що за общество е това, в което вирусолог като Люк Монтание (вече нобелов лауреат), дал на хората знания да се предпазват от болести, по доходи е направо абонат на социален патронаж, в сравнение с богата лигава холивудска наркоманка, която е само един потребител на ресурси и не дава никакъв продукт на обществото? Що за общество е това, в което производителят на материални блага и научни знания получава подаяния, а непроизводителни прослойки се къпят в пари? Как е възможно инженер да печели по-малко от певица, след като той дава суровината за стандарта на живота, който именно тази непроизводителна дама консумира най-пълно? Що за законодатели имаме ние, които вместо да разследват мафията на съдържание за небивалите им приходи (инфлационен балон), на които ще завидят и колумбийските наркобарони, правят закони защитаващи мафията на съдържание? Какво очаква общество, в което носителя на трудови и материални активи е на по-долно стъпало от консуматора и прозводителя на инфлация?
Именно поради подобни на горните причини, аз реших да си протестирам ефективно по една много проста схема: не само не купувам, но и не потребявам „интелектуален“ продукт. Това значи, че ми е през … за това какъв нов филм е излязал и каква певачка се е разпищяла. Не знам имената на никакви нови изпълнители и звезди и не се интересувам от тях. Единствената музика, която слушам по време на работата, са клубни миксове на хора, които са решили музиката им да е свободна. Не ползвам и комерсиален софтуер (или дори такъв с неясен и ограничаващ лиценз). По този начин аз не само, че не помагам за съществуването на непроизводителни прослойки, но и освободих съзнанието си от глупости, което ми помогна да работя и създавам повече.
Що се касае до подслушването като „начин за борба с тероризма“, това са пълни измишльотини. Представете си терорист, който почва да говори за действията си в подслушваема комуникационна среда. Може и да има такива пишмани терористи, но те едва ли имат интелектуалното ниво да планират повече от спукване на гума на паркиран автомобил. Ако някой иска да планира терористичен акт в група, негова задача номер 1 ще бъде подсигуряването на сигурен канал за комуникация с останалите. Това не съм го измислил и открил аз, това го показва цялата човешка история. И всеки човек с интелект малко над свойствения за набеден експерт, ще осмисли тази простичка истина. Да не говорим какви нови технологии, протоколи и схеми за скриване на информация ще роди индиректно цялата тази правителствена шпиономания. И те ще бъдат много по-трудни за анализ, подслушване и контрол от предишните, а като познавам нивото на знания в правителствените агенции, направо невъзможни за контрол и следене. Но новото законодателство отваря ниша за бизнес с информация, за изнудвания, за контрол над обществение процеси и какви ли не други, все вредни за развитието на човечеството неща.
На фона на последното казано, как аз да бъда съвестен гражданин, как да уважавам законодателството и репресиравните органи, след като те не само подтискат свободата, но и творят тотални глупости. Моят протест срещу това безумие ще е тотално скриване на информацията ми, обучение на хората около мен как те да крият своята и участие в развитие на технологии за скриване на информация, за изкривяване на социаограми и т.н.
Аз пък съм съгласна с теб. И с Ясен. И с Джон Зерзан (не съм го чела, но ме заинтригува).
Това „вдигане на шум“, за което споменава Петя, е като хленч на малко дете, на което лош батко му е ударил шамар. Докато детето не порастне и не отвърне на шамара с още по-силен, нищо няма да се промени.
Методът „мирен протест, шествие“ може и да е вършил работа през 90-те, но не и сега. И 250 000 да излязат на улицата, ефектът ще е същия – никакъв. Някакви хора протестират за нещо, задръстват движението, отнасят малко псувни… и толкова. Защото реално те не пречат на никой – за протеста има разрешение, маршрут, отцепват се улиците, ангажира се полиция… дали ще мине шествие или делегация, на останалите хора им е все едно.
Липсва ни въображение, или… просто толкова са ни силиците?
Съжалявам, че не дойдох (събота, ранен час).
Вярвам в масовките в този тип протести и, че това е начин да се привлече внимание към проблема. Колко хора ще откликнат на него е друг въпрос.
Абсолютно несъгласна съм.
Протестите имат за цел да предизвикат внимание, да информират (защото много често както и Петя каза хората не знаят за проблема, да настроят общественото мнение и така да решат проблем. Не знам вече на колко места цитирах ккампаниите на „За да остане природа в България“, благодарение на които вече 73% от българите обръщат внимание и са против сечта на гори, като преди процентът беше едноцифрен. Чак когато обществеността е информирана за проблема и знае какви са вредите (било то вредите от изсичането на гори или от ограничаване на свободата), чак тогава има някакъв реален шанс за съпротива и промяна на положението. Седейки си вкъщи, да ти кажа, по никакъв начин не помагаш на никого, нито пък на себе си. Дали помагаш, отивайки на някакъв протест, винаги можеш да спориш, но неотивайки 100% отговорът е отрицателен.
Протестът никога не е служел за решаване на проблеми. Ролята му е друга. Протестът е начало или реплика в една обществена дискусия. Просто понякога се налага да се крещи по-силничко, че да те чуят. Прочети пак цитата, който предлагаш 😉
Извинявам се за бавното одобряване на коментарите. Вината е изцяло моя – потънах в правенето на годишни бюджети и малко позабравих блога. През това време са се натрупали изключително ценни коментари, които съм одобрил всички.
Благодаря.
@Веселин Колев – разбирам позицията ти. В рамките на две години аз не потребявах никаква несвободна музика, мисля че е близо до твоето решение. Ти си решил да накажеш индустрията по единствения начин от който ги боли – като не консумираш. Браво! Колко време издържаш вече, защото съм сигурен че изкушения има много.
@wakeop – да, тезата е че нещата се постигат само с борба, понякога и с бой 🙂
@supudo – трябваше да си представиш, че това е като Raid, ама с повече хора и на живо 😉
@Селин – аз съм си намерил моя начин да помагам. И той не е протест. Аз съм про-активен, дарявам пари, правя обучения и превеждам свободен софтуер. „Хората в нужда“ нямат нужда от съжаление или разбиране, те имат нужда от помощ. Просто аз не вярвам, че помагам на някой, като излизам на улицата и протестирам.
@silvercoin – в цитата, който предлагам се говори за рушене на собственост на корпорации и бой с полицията, за да те забележат. Аз го приемам като да се бориш, извън рамките на конвенционалното, за постигане на своите идеали или за решаването на проблеми. Защото именно проблемите ни движат, а не раздуването им.
Поздрави.
@bogo – не го приемай лично, този протест е просто повод. Мнението ми за останалите протести, шествия, демонстрации и митинги е същото.
@Kaladan: Ами, честно казано издържам много. Не ми липсват филмите, в които и без това е ясен края. А и като знам какво финансират в края на краищата тези филми, честно казано се мотивирам дори да забравя за жанра „кино“. Както направих това с театъра след акцията „Пиратството ограбва“ (е как да гледаш ограбени актьори). Единствено слушам и си плащам за абонамента на любимото ми радио „Digitally Imported“ и то защото там се пуска преди всичко некомерсиална музика, а парите отиват почти на 90% за издръжка на самото радио (хвала на Ари Шокат за това радио). Купувам си и винилчета директно от изпълнителите DJ-и, примерно имам доста ценна колекция на 4 Strings. Т.е. давам пари на хората, които развиват новия бизнес модел на предлагане на развлекателен продукт. Но това са директни пари към твореца, а не към всякакви там вериги продуценти, компании, завери и не знам си още какви производители и продавачи на въздух. Освен това имам дълъг черен списък от актьори, актриси и певци/певачки, изказвали се „против пиратството“ и не ги слушам, не ги гледам, не ги полуляризирам и никога няма да си купя не само техен диск или MP3-ка, но дори няма да купя рекламирана от тях стока. Не случайно не гледам MTV.
Ако мислиш, че това е скука, ще дам следната кратка сметка по време:
– времето пропиляно за гледане на един филм е равно на времето за прочит и осмисляне на една научна статия по физика или изчислителна математика;
– времето пропиляно за гледане на 10 клипа на бози е равно на времето за създаване и конфигуриране на един възел от изчислителен клъстер, с който могат да се смятат паралелно изчислителни задачи;
– времето пропиляно за истерично висене на концерт като този на враговете на Интернет Metallica е равно на това за пресмятане на сравнително лесна квантовомеханична задача.
и т.н. да не говорим за спечеленото време, през които да се видиш с близък човек, да поспортуваш и да реклаксираш. И никога не ме е било страх, че някой ще ми каже, че аз нищо не разбирам от култура, защото:
– все ми е едно, че някой ми казва „това е култура“ и иска аз да споделям неговия вкус, при условие, че аз не намирам нищо интересно в това, което виждам;
– не съм сноб и ми е все едно, че ще ме нарекат бездуховен човек за това, че не съм харесвал нещо, което се харесвало на другите (ами щом си го харесват да си го гледат).
Както и винаги съм се смял от сърце на лозунга „четете книги“, защото не е важно какви книги четеш, не е важно дори дали четеш книги – важно е каква информация търсиш, намираш и обработваш. Четенето на библията и четенето на евтини булевардни книги от „Арлекин – Свят на любовта“ не носят нищо на човек. От друга страна колко ли хора са чели дори учебника по математика за 8-ми клас.. сигурно малко, след като не различават цифра от число.
Много малко време е необходимо за да бъдат заличени от народната памет такива паметови следи, който в същността си са плашещи, но по-скоро натоварини с определена индивидуално – обществена отговорност. Забравиха както управляващите днес, но така и всички ние, които преди не много години издигахме барикади по пътищата и се бонтувахме срещу управлението, което носеше след себе си сянката на един чудовищен режим. Тогава всичко започна така, с протести и митинги, спомням си защото бях там. Започна така и се стигна до жалките опити на тогавашното правителство да се измъкна през прозорците и малките вратички на парламента. След това настъпи промяна. Дойде ново правителство, обещаващо, гледащо към бъдещето. Ние обаче забравихме урока, който научихме тогава, а именно, че хората в парламента трябва да се боят от нас, а не обратното. Време е този урок да бъде припомнен и да се надяваме, че ще остави по-трайни паметови следи. Това е обръщение към всички млади хора в България, които знаят какво искат и искат да го постигнат. Не се отказвайте от това което започна днес.