Беше забавно – танци, уиски, хора… абе, истинска сватба, като само липсваше бой със столове между двата рода. С „младите“ се познаваме от „десетки“ години, минавайки през съученици и после колеги (и с двамата). Дано животът им бъде все така хубав и с повече викове горчиво.
Този път се справих по-добре със снимките и дори екипът, който снимаше сватбата, ми викаше „колега“. Понеже не снимах със светкавица в момента има около 1500 снимки, на които трябва да се оправят цветовете, но пък има изключително малко прегаряне.
Дъ подписване. Тази част никога не ми е била забавна, като добрата новина, е че напоследък служителките от обредните бюра са по-минималистични и официалната церемония е с една идея по-нормална.
Класиката с излизането през задния вход и оркестърът, който чака в засада. Хвърчат жито и китки.
Първият танц, в който Пешо почти спазва благоприличие.
Менчевият шут беше толкова силен, че целият ме опръска с вода. Подозирам, че Мария се целеше в мен, като желязото за малко да ми отнесе главата. Първото щяло да е момиче, ама според съвременната наука ще е момче.
Дъ булка.
Мария изтегли късата клечка, като според традицията това означава, че няма да е шефчето в къщата. Едвали.
Кумът се беше запотил, та се наложи специализиран екип да го забърсва.
За първи път виждам хвърляне на букет от балкон на хотел. Жертви нямаше.
Голяма играчка пада с премахването на жълтото, като сигурно съм източил около 2 кофи от него. Определено ми трябва бърз варио-обектив и читава светкавица, но потрай сърце.
Ехей, значи и Пешо е вече в клуба 🙂 Честито им, много са готини 🙂
Готини снимки, знам какво е да снимаш сватби на приятели, добре са станали. За жълтото — аз опропастих донякъде едно такова снимане, защото за да пестя място на картата снимах в jpeg и жълтото на волфрамовите лампи уби всички с жълтеница. Та най-добрият съвет, според мен, е „винаги в RAW“. Особено като не сме сигурни в светлината или когато е променлива.
Не зная с какво си работиш снимките, но повечето програмчета имат пипета за белия баланс, с която просто трябва да щракнеш върху някоя част от снимката в т.нар. „неутрално сиво“ – и това би трябвало да ти спести мъките по изнасянето на кофите с жълта боя 😉
@Turin – да, още един замина 🙂 Мислех да снимам в RAW ама още нямам достатъчно карти и снимах в JPG… засега снимките са ок.
@Yovko – Apple Aperture в момента, но все още я разучавам. Можеш ли да ми обясниш в нея как точно да го направя това. Примерно за първата снимка в тази поредица.
@Yovko – оправих се 😉 но можеш да ми обясниш малко повече за неутралното сиво. Например – ако няма никъде сиво по снимката може ли да използвам този трик?
RAW all the way, батка.
чудни са станали, моментът е важен, не?
Важен е 🙂 Аз лично съм доволен.
хубави снимки! последната само ми е малко прекалено странна, сякаш тя самата пада;)
и щастлив семеен живот на фотообектите!;)))
Владо, можеш да си носиш сива карта, с която да правиш контролен кадър при промяна на мястото/светлината 🙂
и да преровиш целия блог и портфолио на jeff ascough
Ако няма никъде неутрално сиво по снимката набеждаваш нещо, което е най-близо до него 😉 И след това мърдаш плъзгача за цветната температура в едната или другата посока докато започне да ти изглежда окей… На сайта на Apple има готини кратки видеоуроци – ето за твоя случай:
Adjusting WB.
И още една хитрина – пипетата може да взима неутрално сиво и от друга снимка, на която има такова и е в лентата със снимките 😉
И трети трик – ако си бялобалансирал една снимка най-вероятно всички останали, които са снимани в същите светлинни условия (църква, ресторант, т.н.) ще са окей с точно същия баланс. В Aperture можеш да копираш настройката за бял баланс от една снимка към някаква селекция от други снимки – прави се с Lift Metadata Tool. Всъщност това е обичаен workflow за сесия, като в началото се снима сива еталнонна карта и по нея се балансират останалите кадри.
И въпреки, че това става и с JPEG картинки, препоръчително е да работиш в RAW, защото там това са недеструктивни промени.
@George и Yovko – мерси.