Месец: август 2005

Наско в героична поза.

Сашо Шопов в още по-героична поза.

Милена.

Планът за бягство на Наско.

Великолепната тройка.

Медитиращата непозната.

Вече съм на острова. Машина на времето към пионерските лагери. Има напрежение, хипария, тонове алкохол и тн. Всичко както си трябва.

Пътуването до самия остров си беше сравнително леко, въпреки, че Галя ни плашеше с някакви големи вълни. Предишния ден Сашо Шопов бил залят от вълна, докато пътувал с лодката към острова. Засега всички планираме предимно да си починем, но въпреки това, аз се писах доброволец да помагам в кухнята. Интересно ми е кой друг ще се пише.

Обратно към пътуването. Возеше ни някакъв стар морски вълк – тютюнджия. Лодката беше претоварена и повечето висяхме като бежанци от Титаник. Допълнително бяхнме усложнени от повреда в ауспуха и изгорелите газове приятно ни обгръщаха. Нищо страшно. Когато наближихме острова, първото нещо, което забелязахме беше Сашо Шопов, който се печеше в поза „Малкият буда“. Скоро очакваме някой от Green Peace да го види, да го обърка с кит и да се пробва да го спаси.

Аз как се вписвам в цялата ситуация? Загледан към светлото социалистическо бъдеще.

Преди около 4 часа пристигнахме в Бургас – първата стъпка към острова. Планът е утре сутринта да посрещна няколко чужденци на ЖП гарата и да се изстреляме към лодката на Душан. Самото пътуване до Бургас беше много приятно, а пичовете от BioMed си заслужават парите. Сашо Шопов се оказа добър събеседник, като се изключи, че ние двамата бяхме дебелаците, а ни бяха настанили един до друг, та имаше интимни моменти. Ростислав през целия път беше увесил нос, все едно го водим на заколение или пък влиза в казармата. Със сигурност ще се оправи като пристигне.

Последните няколко дни все едно бях учителка в детска градина. Всеки мрънкаше, задаваше въпроси и тн. Не че го приемам лично, но и на мен ми писва. И без това от месеци слушам, наистина глупави и на места снобски изказвания на приятели относно „островът“ и предполагам чашата преля. Когато чашата прелее – никак не съм забавен. До тук с лошите неща.

В момента повечето от мрънкалата са на острова и докладваха, че не било никак лошо и вече се логвали в Lineage 2. Винаги така става.

След малко излизам с родителите на Ивелина на вечерна разходка, времето е чудесно, багажът е готов. Утре започваме. Ще има снимки, обещавам.

По принцип не попадам често в конфузни ситуации, но определено им се радвам след като попреминат. Една от любимите ми се получи при последната конференция в Белград. Конференцията, изненада, беше посветена на локализация на свободен софтуер и организаторите бяха заявили претенция да съберат де що има балканска паплач, за да дискутираме горепосменатите проблеми.

Това, с което ще запомня конференцията не беше самото събитие, а драматична случка, която се разигра във фоаето на хотела. Бях пристихнал малко по-рано от останалите участници и бях поставен в една стая с доста възпитан румънец. Той беше пристигал с няколко негови приятели и след като се настанихме слязохме във фоаето. Там видяхме още познати и се присъединихме към тях. В такива моменти на запознанства, винаги следиш да си възможно най-забавен и да се запознаеш с всеки, като се стараеш да ти запомни името. И така докато си се запознавахме и крещяхме на английски, забелязах че един от останалите гости на хотела стои в едно от сепаретата и чете книгата Linux Hacks. Веднага събрахме 1 с 1 и с мощни викове се отправихме към него, като му казахме че сме го разнали по книгата и всички започнахме да се запознаваме с него. След като се запозна с близо 15 човека, добре си поговорихме за Линукс, преводите и тн. Впоследствие се оказа, че някой от останалите участници е оставил тази книга във фоаето и е заминал да ни търси. Гореспоменатият господин просто я е намерил и се е зачел. Когато сме се намесили ние.

Стават такива неща. Трябва да се внимава.