… са гадни и най-вече нагли. По принцип съм доста дебелокож и съм се нагледал на какво ли не, но отдавна не бях виждал такова безочие. В кооперацията, в което се помещава Интерспейс има и сръпски ресторант „Београд“, пълен със сръпски юнаци и юначки. Силно казано сръбски, защото от двете ми посещения там мога да заключа, че хората вътре определено нямат нищо общо с жизнерадостните и добре обслуждащи сърби, които видях в Белград. Това са някакви българи, дето са живели там и сега пускат имитация на сръбска скара на неприятно завишени цени.
Преди два дни дойдоха хора от „Енергото“ и спряха тока на ресторанта за неплатени сметки. Това го научих сравнително късно. Проблемът започна към 14:00 когато токът в офиса започна да спира през 20 минути и накрая изгоря една видеокарта. Да си призная, приех безобразието около спирането на тока за съвсем нормална дивотия на „Енергото“. Оказа се, че токът се спира от служителите на ресторанта, които се мъчат да си го пуснат отново. Кооперацията е стара и ел. система е много старомодна, именно поради това всякакви интервенции водят до прекъсването на тока на всички.
Та, докато си стоях, на вратата се звънна и аз отворих. Насреща ми изрева някаква дебела, ниска и грозна жена, която нечленоразделно крещеше „Ела си го пребери тоя, че не знам какво ще направя!“. Слизам на партера и заварвам кроткия по принцип Наско, който стои и ги гледа как крадат ток и пуска злобни коментари от типа „Вие нали знаете, че правите нещо много нередно?“, „Нали знаете, че кражбата е лошо нещо?“ и т.н. И тук следва абсолютно нелогичната реакция на тази жена. Вместо да почувства някакви морални угризения, че ни повреди машините, че ни спря работния процес, че краде ток – тя започна да ни заплашва. Първо звънеше на „кварталния“, след това на „Миро„, след това на мъжа си. Нарече ни „секта“, нарече ни крадци, че „слава богу, че сте само наематели тук“ и т.н. Представих си как я нокаутирам и след това ритам главата й като футболна топка, но както винаги се въздържах.
Разбира се, дойде и Петко, който й показа кой вика най-силно в радиус от 3 километра. След като ни нарече секта аз изпаднах в умопомрачение и си спомням, как и аз й крещя и й редя лоши работи. В крайна сметка си тръгнахме, защото човечецът, който се мъчеше да свърже тока, сериозно го разтресе шубето и мен ме достраша, че ще пипне нещо накриво и ще светне като крушка.
Свързаха си тока. След 1 ден дойдоха от „Енергото“ и им го спряха. Сега стоят на тъмно, на свещи и вият от тъмното всеки път като минем покрай „ресторанта“. Ние не им оставаме длъжни и постоянно пускаме приятни коментари от сорта: „Еее, то много тъмно бре Танасе“, „Някой иска ли скара на гас“, „Абе, тези защо живеят в Пещера“ и т.н.
Наистина съм доволен от „Енергото“ и съм голям почитател нередовните платци да бъдат преследвани. По този начин ставя ясно, че нередовни са не само Ромите, ами и държатели на ресторанти, в центъра на столицата.
