Теория: Гъбинг

Гъбингът е сравнително стар спорт, чието име не трябва да бъде бъркан с „гъбаркам“, макар че „гъбинг“ и „гъбаркам“ имат сравнително сходно значение.

Гъбинг се практикува от всякакви чужденци, които идват в дадена държава, за да завържат някакви контакти. Един вид, идват като носители на по-висше познание и умение, пристигат в гората, където си растат диви гъби. Дивите гъби могат да бъдат различни хора или организации. Опитният гъбар разглежда гъбите и ги намамва, като им обяснява как могат да работят заедно и ще им помогне да станат по-големи гъби. Процеса по обиране на гъбите се нарича „гъбинг“ и се практикува от опитни намамвачи. Ако намамвачът не е опитен, има опасност гъбата да схване, че участва в гъбинг и съвсем правилно да реши че я гъбаркат. Когато гъбата реши, че я гъбарката – става неприятно. Все пак говороим за тъмната гора.

Иводтът: гъбингът е лош и екстремен спорт.

Преводът на Google има грижи

Превеждането на софтуер не е проста работа, но за сметка това е гадна. Един от основните проблеми, който срещам, е да се постигне компромис около превода на някой термин. Когато в пощенските списъци настане спор около превода на Tab или нещо подобно, всеки вади води от 10 кладенеца и с извадената вода защитава своята теза. Напоследък един от кладенците, сочени за добър пример, са преводите на Google. По принцип във всеки довод има някаква истина и аз реших да разгледам как се превежда Google и част от популярните му услуги. Резултатът? Резултатът следва.


Лично за мен е странно да открия, че преводачите са допуснали толкова базова грешка, като писането с повече от една главна буква. Да си призная не знам каква е аргументацията за повечето от една главна буква в оригиналния интерфейс, но определено на български изглежда грозно. „Рекламна Програма“ трябва да стане само „Рекламна програма“, а „Чувствам се Късметлия“ просто „Чувствам се късметлия“. Малко извън темата искам да кажа, че разликата в бутоните „Чувствам се късметлия“ и „Google Търсене“ определено води и до проблеми с използваемостта на сайта, защото е логично по-големите бутони, да са и по-важни.


Предишните проблеми може да изглеждат маргинални, но този е голям. Има разминаване между текстовите надписи на категориите и надписите в графичните файлове. В конкретния пример разделът в текстовото меню се казва „Изображения“, но пък горе пише „Картинки“. Защо? Едва ли защото няма място. След като вече веднъж сме в категорията „Изображения“ кому е необходимо бутонът, с който става търсене, да се казва „Търсене на изображения“? Не може ли за по-кратко да е просто „Търсене“. Всичко извън „Търсене“ е излишно дълго и води до изместване на част от важните менюта далеч от центъра на монитора.


Подобен проблем. Изображението с логото ни казва, че се намираме в „Google Категории“, а текстовото меню ни увещава, че сме в Директория. Отново излишно голям бутон за търсене.


И от Google допускат грешки. Не само аз 😉


Класически пример за лоша употреба на поверително наклонение. Все едно сайта ти казва: 1. Създавайте; 2. Търсете; 3. Преглеждайте групите. Не можете да извършвате горните дейности в друга последователност, поне така излиза.


Нещо подобно и тук. Задължително трябва да напишеш писмо, да докладваш спам и да поканиш приятел. Първо пишеш, след това докладваш и накрая каниш.


От време на време съществуват всякакви объркани словореди. Като този тук. Лично на мен ми звучи много по-гладко да е просто „Проверка на правописа“.


А това е наистина смешно. Все едно става дума за банковата ми сметка, ама не става. Тук е мястото да разкажа история, която пропагандира че „сметка“ е лош превод на „account“. Един приятел поканил сестра си да ползва услугата на Google. Тя отказала, защото когато видяла „сметка“ помислила, че услугата е платена и отказала да я ползва. Това, че един низ звучи объркано дори и на английски език, по никакъв начин не означава, че трябва да звучи така и на български език, само и само да сме коректни спрямо първоизточника. Затова и при преводите на GNOME приехме да пишем „account“ като „акаунт“. Толкоз.


А това звучи направо обидно 🙂 Google видя сметката на Владимир. По този начин израза „Да му видим сметката“ добива съвсем друго значение. Най-интересното, е че Google ти предлага сам да си видиш сметката, за което някой може да ги осъди за подбуда към самоубийство. Това, разбира се, е шега.

Та, никой не е съвършен. Когато се прави избор, изборът трябва да е обоснован и аз определено не мисля, да следвам преводите Google.

P.S.: Част от грешките ги намери Ростилав Райков, който има залужено право върху безмерната слава, която ще ми донесе тази публикация. Oчаквам тези писания да ударят жестото имиджа на Google и акциите им да паднат поне с 10 пункта.

Легофия

Лего + София = Легофия. Просто и ясно. Предполагам не съм единствения, който се дразни от дейността на така наречените „алпинисти“. Алпинисти са всички зидаро-мазачи, които могат да висят на въже, и които предлагат срещу крупна сума да измажат и уплътнят жилището ти. Алпинистите са оръжието на всебългарския егоизъм в борбата за публично доказване и съседско не-говорене.

Проблемът накратко: старите сгради са грозни и не пазят топло. Те трябва да се измажат и уплътнят. В това няма нищо лошо. Лошото става, когато всеки жител на кооперация решава този проблем самосиндикално и налага собствените си вкусове. По този начин всеки апартамент е оцветен в различен цвят, слой и носи различен телефон на алпиниста-мазач. Резултатът е… грозен.

Искаш примери? Тези снимки са направени в радиус от 500 метра около нашия офис. Само за 20 минути. Това са лошите примери.


Нещо като „мапинг“ на по-заможните съседи в нашата кооперация.


Другата страна на медала.


Елемент от тетрис.


Елитарното таванче.


Тук работи шефа. Примерно.

А това са добрите примери:


Свежо зелено.


Масовка.

Аз си представям нещата по този начин: всички се събират и решават, че трябва да се измаже и пооправи сградата. Избира се цвят, наема се алпинист и всички живеят в една по-красива сграда. На практика това е почти невъзможно. Все някой не може (или просто не желае) да отдели тези пари, все някой не харесва фирмата, цвета, датата не му е удобна и т.н. И това са хора, които живеят с години заедно и с години не си говорят.

Скоро и аз се нанасям в подобна сграда.

Кривчов

Колкото повече наближава сватбата, толкова повече тя започва да окупира свободното ми време. Преди няколко дена с Ивелина обсъждахме промяната на фамилните ни имена и аз на шега предложих да променим фамилията си имена Кривчов. В селото на баща ми всички ни наричат така, като баща ми е „малкият Кривчов“.

Не съм съвсем сигурен дали това е било официално фамилно име или просто така са ни викали, но определено ми стои доста добре. Ивелина не е на това мнение, но аз все пак държа да разкажа.

Владимир Кривчов ми стои добре, защото се намирам за доста опак човек. Все нещо не ми е наред, все нещо се мъча да поправя, все съм недоволен или пък с мен не може да се говори лесно. Идеално ми пасва.

Реалната причина да ни наричат така е доста по-прозаична. Просто кутретата са ни криви. Моите почти никак, но на баща ми и на леля ми това е силно изразено. Виждаш снимката.