„Защо хората излизат навън и се опитват да протестират…
или се опитват да направят нещо? Това не е безумно насилие.Безумно насилие е да си седите, блъскате наркотици, гледате MTV… и после си намирате работа и се размотавате. За мен това е насилие.
Целенасоченото нанасяне на имуществени щети или разрушението на имущество е необходимо.
То просто… то излиза извън границите на политиката, такава, каквато я познаваме.
Какво постигате като държите табела с надпис и протестирате както обикновено? Наблюдавам такива неща от десетилетия – те нищо не променят. Хората не им обръщат никакво внимание. И защо да им обръщат? Те не заслужават никакво внимание!
Но когато хората се бият… това вече е нещо! Това приковава внимание, и би трябвало, защото е истинско.
Това не е просто символичната игра на: „О, това ме кара да се чувствам добре, имам си своята табела с надпис.“- и разни такива.
Е, на мен не ми пука за това. Ако това бе действително, ако не бе така неефективно…
Бих го направил по скоро мило, учтиво и мирно…Никой няма да е в опасност, никой няма да пострада, никой няма да бъде арестуван… никой няма да бъде ударен от полицай, дори един прозорец няма да е счупен. Идеално!
Просто не става така. Не става по този начин.
Джон Зерзан в „Излишък: Тероризирани да бъдем консуматори.
Сетих се за горния пасаж, докато четях импресиите на Ясен от днешния протест за свободата на интернет.
През последните няколко години имаше много протести, но не отидох на нито един, защото те се използват за извличане на политически дивиденти, а не за решаване на проблеми. Фалшивото лидерство, което ни се предлага, е вредно, защото то не само, че няма да реши проблемите, но и ще ги маргинализира.
Затова, без мен.