Месец: юни 2006

Публикувано на

Миш-маш по болярски

Локалният патриотизъм винаги ми е бил забавен. Обикновено той е или „Всички срещу София“ или „Всеки срещу всеки“. От няколко години се забавлявам изключително с търговските проявления на локалния патриотизъм – търговските марки използващи локални клишета. Предлагам снимки и впечатления от града на болярите. Боляри там отдавна няма, но вариации на „боляр“ може да срещнете зад всеки ъгъл. Буквално.


Бирата. Разбираемо е.


Навсякъде е. Разбираемо е.


Болярска къща.


Болярска механа.


Хотел Болярски. Заради него няколко години е трябвало да минаваш на отсрещния тротоар. Да не се бърка с хотел Боляри. Чети по-долу.


Булченски салон Болярка. Излизаме от добрия вкус.


Хотел Боляри. Да не се бърка с Болярски. Чети по-горе.


Болярски миш-маш. Асеневци са набивали точно това 🙂


Болярски шницел. За това съм 100% сигурен, че го е имало по време на болярите. Някъде в Германия.

Предлагам БОЛ.бг да си открият местен клон – БОЛ-ярски. нет. Примерно, де.

Публикувано на

Пихтия

Пихтия. Именно това стои между чука и наковалнята. От една страна е жалка гледка, но от друга е безумно важна, защото ги разделя. Иначе прескачат искри.

Публикувано на

Перфекционизъм

Копнежът по достигането на нещо съвършено, в крайна сметка създава у копнеещия несъвършенство. Пътят към съвършенството те прави не-съвършен.

Публикувано на

Зор

Последните няколко дни бяха доста напрегнати и нервни. Погледнах се в огледалото и забелязах, че очите ми ще изхвръкнат от орбитите.

След това минах към ИнтерСпейс и там положението беше подобно.


Пешко.


Тобиии!


Наско.


Стойчо.

Смятам този уикенд да почина малко 🙂 Разходка до Търново с Любимата.

Публикувано на

До Враца-Роман и назад

Може и да не ми личи, но напоследък водя доста активен живот. Активен дори и за моите стандарти. Работя на две места, допълнително имам няколко външни проекта и за капак съм се вманиачил до болестно състояние в компютърна игра. Та най-сетне намерих време да изтегля снимките от последното ни пътуване с Деси. Този път беше до домът за деца лишени от родителски грижи в град Роман. Преди месец на път за този дом се катастрофирахме. Този път пробвахме да го достигнем с влак и успяхме 🙂 Самото пътуване с влак си е цяло пътешествие, но това е изцяло друга тема.

Ето и част от снимките, които направих.


Снимката е от търговската улица в Роман. Търговията не е много напрегната.


Култова реклама на боза. Патетата Дюи, Луи и Хюи са намерили древно съкровище. Интересното, е че те не обръщат внимание на златото, а налитат на шишетата с боза. Бидейки въоръжен с познанието, че бозата е краткотраен продукт просто не искам да си представя как са се посрали горките патета. Дисни дали са разрешили?


Надписите на тази сергия са също жестоки. Fast food – the taste of the new time. Това магазинче си е истинска реликва от времената след комунизма, когато всички ново и западно беше обгърнато от разбираема аура на привлекателност.


Фурната, в този умиращ и консервативен град, се рекламира от нещо като порно-звезда.


До сега не бях виждал плакат за футболен мач, но ми се стори много интересен.


Каруците си фучаха, а конете си дрискаха 🙂


Без коментар.


МВР – лидер в борбата с корупцията. Това 100% е измислено от някой стажант рекламист. Все едно МВР е някаква фирма и е повела в своя бранш. Ако МВР не е лидер в борбата с корупцията – то кой друг?


Манекен в равностойно положение. 😉 с намигване към Еленко. По-равностойно от това не може да има. Така равно си стои 🙂


Който и да са го продавали – беше си заминал, а клетката празна.