Истинската болка

Истинската болка

В петък, преди Капитал 20, реших да мина през FlipFlop и да изпия едно малко. Минах покрай офиса, който се намира между бул. Дондуков и бул. Сливница. Карайки по малките и тъмни улички стигнах до една котка, която се хранеше на пътя. Обикновено бягат от колата, но тази не мръдна. Доближих я, свирих – не помръдваше, а ядеше нещо. Явно беше толкова гладна, че не искаше и за секунда да се отдалечи от храна, рискувайки да бъде прегазена. Загледах се, беше бременна и трябваше да набави храна, на всяка цена. Замислих се.

Преди няколко дни слушах приятели, които обясняваха колко лоши били сирийските бежанци. Ограбили някакъв магазин. Как няма да го ограбят, като са затворници в далечна страна и имат 60 лева на месец за прехрана. Истинската болка е когато не можеш да нахраниш детето си и си готов да го направиш. На всяка цена.

Селото се оказа точно във града

Калина гледа крави, които преминават по язовирната стена на язовир Доспат. Доспат е град от селски тип, в чийто най-скъп ресторант може да вечеря семейство за 30 лева, а пеша се обхожда за около 10 минути лежерен ход. Много приятно.
Калина гледа крави, които преминават по язовирната стена на язовир Доспат. Доспат е град от селски тип, в чийто най-скъп ресторант може да вечеря семейство за 30 лева, а пеша се обхожда за около 10 минути лежерен ход. Много приятно.

Симеон на село

Симеон е един от онези хора, които имат таланта да бъдат stand up комедианти, но работят като програмисти. Той може да те разсмее, когато си потънал, и да те потопи, когато ти е весело. С едно изречение. Симеон е нещо като последното-русенско-гурме, и е известен с това, че не пие бира от пластмасова бутилка.

Харесвам го, много.

Тук сме в село Гостилица, където той попита една баба дали наблизо има бар с белгийска бира.

DSC_8933

DSC_8937

DSC_8938

DSC_8942

DSC_8945

DSC_8948

DSC_8936