Kaladan

Аз снимам хора. За мен снимката без човек в нея почти винаги е безинтересна, липсва история. Супер изблизаните и шаренки пейзажи, на които се вижда „къщичка“, „църквичка“, „поленце“,“залезче“, но липсва „човече“ ги наричам пощенски картички и прелиствам през тях.

Та, аз снимам хора. Ето няколко съвета как да снимаме хора на улицата и да ни се получава по-интересно:

1. Гледайте да не ви забележат
Висшия пилотаж е да снимате без да вдигате фото-апарата. Провесете го през рамо и поставете ръката си върху него, това винаги успокоява хората около вас. Поставете му широкоъгълен обектив и започнете да се учите да насочвате обектива към хора и да снимате докато апарата ви е на рамото или ви виси през врата. Така се правят снимки, като горната;

2. Питайте
Ако има нещо интересно, но не можете да го заснемете според инструкцията в точка 1, то питайте човека. Потърсете очен контакт, усмихнете се и вдигнете апарата (за да покажете, че искате да го/я снимате). Радко са ми отказвали;

3. Много по-важно да уловите момента, отколкото да имаш перфектната експозиция, светлина, цветове и дори композиция
Уловения интересен момент ще направи снимката, затова мислете за него, а не кой би бил най-хубавия ъгъл или правилната светлина. По-добре технически неизпипана снимка, но улавяща нещо забележително, отколкото перфектна, но скучна снимка;

4. Не приличайте на фотограф
Изберете си фото-чанта, която да прилича на най-обикновена така (може и раница). Използвайте възможно най-малките обективи и се старайте да не изглеждате като „професионалист„. Хората се отпускат ако около тях някой си щрака, а не ходи със 70-200 и запаметява всяка тяхна пора.

5. Движете се леко
Едно тяло, един обектив, удобни дрехи и  добри обувки. Не мъкнете всичките си обективи, нито сте физически подготвени, нито имате нуждата от всички тези неща. В града снимам с 11-16 или дори с 18-55 (обожавам „китовия“ обектив на Nikon. Освен че прави супер снимки той допринася да не приличам на професионалист).

6. И най-вече разказвайте истории
Уличния фотограф не се разхожда с фотоапрат, той постоянно търси. Той е хипер-чувствителен за събитията около него и променящата се среда. Ако не сте чувствителни към околната среда, то вие сте туристи, а туристите правят пощенски картички.

Освен, че имам вазопатия, а според някои хора и гинекомастия, със сигурност имам аерофобия. При кацане на самолет се препотявам многократно, ако някой близък доближи парапет се побърквам и просто не мога да гледам.

Като юноша почти бях преодолял този страх, защото си спомням как в Разград си играехме по строежите, но след това бързо се завърна. Не знам аерофобията дали не е страх от липсата на контрол, но за да направя снимката горе минах през няколко ужасни минути, в които си представях как дебелото няколко пръста стъкло се отлепя и аз падам върху тези покриви.

После свикнах.

 

 

„The consumer society…
… has destroyed the environment.

Exterminated millions of species
of plants and animals.

Poisoned the seas…

… the rivers and the lakes.

Polluted the air.

Filled the atmosphere with carbon
dioxide and other harmful gases.

Destroyed the ozone layer.

Exhausted our oil,
coal and gas reserves-

-and rich mineral resources.

Exterminated our forests
and destroyed their own.

So what is left for us?

Underdevelopment. Poverty.

Dependence. Underdevelopment.
Debt. Uncertainty.

For the superdeveloped societies –

– the problem is not growth…

… but distribution.

Not only amongst themselves –

– but amongst everybody.

Sustainable development
is impossible –

– without fairer distribution
amongst all nations.

After all,
mankind is one great family –

– all sharing the same destiny.

Given today’s severe crisis,
we’re facing an even worse future –

– that will never enable us
to solve the economical, social…

… and ecological tragedy of a world
more and more out of control.

Something must be
done to save mankind.

A better world is possible!“

Не знам за вас, но мен лично ме притеснява как „лявото“ в България съвсем елементарно се приравнява със злото. Не, БСП не е лява партия, нито в посланията й има нещо автентично. Също така съм притеснен от това, че идеализма се приравнява с утопията и наивността, с непрагматичното. Истински се притеснявам, когато ние „добрите“ виждаме само един път.

И най-вече се притеснявам, когато комунистически речи, като горната звучат като точна присъда.

Възхищавам се на хората, които могат да правят пари от нищо. Като човека на снимката горе. Това, което прави е да продава една краставица, обелена и разцепена на две, на цената на няколко краставици.

Кара ме да се замисля върху следното: ако той успява да преживява от нещо толкова обикновено, защо много по-надарени и образовани хора не успяват? Ако някой ден предприемачеството в България се напъне да си избере патрон, то аз предлагам да е човека на снимката.

Истанбул // 2013