Със следващата снимка откривам ловния сезон за неправилна употреба на български език върху надписи.
Камбаните
С това място започна, и завърши, славната ми пионерска кариера. Въпреки че е близо до нас, рядко ходя там, като за последните няколко години съм бил точно 2 пъти. Ето снимки.
Изтокът среща комунизма. За да направя тази снимка се бях промушил под камбаните и дебнех да се случи именно това. Едно детенце дойде, погледна ме, погледна камбаната до главата ми и след това с все сила я изши. След което малката гадина изчезна със смях.
Майка Людмила и призрачните деца.
Калина бие камбани.
Някои снимки просто не стават добре на черно и бяло 🙂
Ех, да имах един камък да хвърля.
Ирония. Паркът, построен да символизира мира между хората, е станал мишена.
В сърцето ми бият камбани.
Ето кой краде камбаните.
И ние сме дали нещо на света 🙂 Скоро кирилицата ще бъде третирана като археологическа находка и ще бъде пренесена в музей, където хората ще се снимат с нея подобно на Мики Маус.
Краче
Моите странни хобита: да снимам цифрите по улиците
Понякога липсата на стандарт е хубаво нещо, особено в София. Град, в който общината тотално е абдикирала от слагането на табелки и създаването на стандарти за информирането на гражданите си. От всичките ми пътувания, единствения град, който е разграден колкото София беше Фритаун, Сиера Леоне.
Като бях малък и си изгорих пуловера с бенгалски огън. От радост и любопитство пробвах да видя какво ще стане ако допра бенгалски огън до пуловера. Става дупка. След което не можах да повярва и искрено съжалявах. Дълго време гледах читавата повърхност като местех плавно погледа към дупката с надеждата да се махне от там. Тази стена и тази цифра ми напомниха за това.
Запазените стари сгради в София са рядкост. Разглеждам ги с особено голям интерес. Подсказка: понякога от тях са останали само входните врати и звънците.
Вели в страната на лавандуловите полета
През уикенда с колеги пътувахме до Пловдив и след това Мъглиж, като по пътя спряхме до едно огромно лавандулово поле. Точно 3 минути след като нагазихме в полето, на сантиметри от нашата кола спря старо BMW, от което изскочи младеж с бинокъл и пистолет в гащите. Сравнително кисел ни обясни, че навлизаме в частна собственост, но „ако няма късане“ може да снимаме.
Ето снимки под дулото на оръжие:
Както Ю каза, „тук мирише на спирт“ 🙂
Да, тази снимка не е от лавандуловото поле, ами от една гора 🙂