Не знам дали си спомняте онзи момент в Боен клуб, когато Тайлър Дърдън обясняваше как в живота си трябва да опиташ всичко – включително и катастрофа. Или нещо подобно.
С Деси катастрофирахме на път към дома за сираци в град Роман. Живи и здрави сме. Имаме малки прорезни рани, цицини, натъртвания и разтегляния на сухожилия. Всичко това е чудо, защото с около 100 км/ч направихме три-четири претъркулвания, прелетяхме над оградата и спряхме в канавката. Коланите ни спасиха. Понеже нямаше челен удар предпазните възглавници не се задействаха.
Благодарен съм на хората, които спряха и ни помогнаха да се съвземем, на семейството ми и Цветелин (приятелят на Деси), които дойдоха да ни помогнат на самата магистрала.
Ще се наложи да си взема наколко дни почивка, мобилният ми телефон е счупен – търсете ме на домашния 🙂
