Напоследък имам чувството, че притежавам тонове апарати и софтуер, на които не използвам дори и 10% от възможностите. Нещо като технологично пренасищане, което води до реална лична неефективност. Пиша тези неща от компютър с около 4 гигабайта софтуер сред който – бази от данни, уеб сървъри и защитни стени, за които не знам почти нищо. От друга страна съм почти убеден, че ми трябват и съм си ги инсталирал. Кое ме наведе на тези мисли?
Имам нов телефон от близо година. Добре де, вече не е нов, но все още той притежава възможности, които не съм ползвал. Възможности като „цифров фотоапарат“. По принцип имам лошо мнение за вградените „цифрови фотоапарати“ в телефоните, но това не ме беше спряло да направя около 30 снимки с него. До скоро не ми се занимаваше да изтегля тези снимки, защото това ставаше само през инфра-червения порт и някак си не ми се занимаваше с това. Преди два дни изтеглих снимките и открих, че те никак не са лоши или поне като ги намаля на 440 по 330 стават годни за публикуване в този блог.
Като се върна назад във времето се сещам колко често съм искал да заснема нещо, но тогава не съм имал нормален цифров фотоапарат и затова просто съм пропускал нещото. Вече ще снимам с телефона. Снимките не стават за разпечатване или за детайлна информация, но пък стават за да се разбере основната идея, а това е важното.
От 30-те снимки избрах тези:
Много красив графит на една от автобусните спирки на 214 в Младост 4.
Вече имат и сайт!
Наводненията в Пловдив.
Нарисувано е въху една количка, от която продават семки. Кандидат за колекцията ми от „странни рекламни решения“. Габрово.
Предполагам тук ще започнат да се появяват повече фотографии. Предполагам.
