Батерията на преносимия ми компютър издържа точно 3,5 часа. Напоследък забелязвам, че не мога да ги изразходя през целия работен ден. Доволен съм, защото това означава повече срещи, повече комуникация и повече движение. По-малко кибер, повече човек.
Милички, вие си заминавате
– Над 24 часа на седмица WOW. ЕТА: Сега!
– Семейството от двама. ЕТА: 35 дни;
– Кофти дрехите. ЕТА: 90 дни;
– Старата заплата. ЕТА: 70 дни;
– Грозните и стари пазари.дневник. ЕТА: 14 дни;
– Нездравословната храна. ЕТА: Сега!
– 40 килограма ненужна плът. ЕТА: 180 дни.
– Да си им приятел по подразбиране. ЕТА: 180 дни.
– Брадата. ЕТА: 120 дни
– Животът без плуване и фитнес. ЕТА: готово!
Стъпка
Докато пътувам имам интересно занимание – когато спрем на почивка, да си гледам в краката и да осмислям, че точно на тази плочка/бордюр и т.н. повече няма никога да стъпя. Това прави момента на стъпката много специален, а самата плочка много интересна. Нещо, което никога няма да направя в София.
Самото стъпване върху места, които няма да стъпиш отново създава в мен някакво странно усещане. Харесвам го.
Видео-продукция в Дневник, Капитал и Кариери
От няколко месеца сравнително успешно произвеждаме видео-профили за Кариери. Това до толкова ни се услади, че вече имаме и „видео-журналист“, който има за задача да произвежда поне по едно видео на ден. В началото това ми изглеждаше супер много, но вчера ми препратиха едно изследване, което показва че 1 минута видео за Уеб, отнема средно 4 часа за производство.
Първите ни по-сериозни видео-продукции могат да бъдат видени в някои от статиите, с които анонсираме поредицата на Христо Христов – „Икономическото досие на комунизма“ в Дневник.
Освен като допълващ видео-материал, планираме да произвеждаме видео-новини за най-важните събития, изказвания на журналисти, да продължим профилите в Кариери. Въпросът е какво още?
Супер тежка седмица
Тази седмица беше една от най-тежките в професионалната ми кариера. Напоследък огромното количество информация и отговорност започват да ми идват в повече. Вече започвам да се усещам как чакам уикенда и броя дните до него. Общо взето чувството е като подгонено животно, което тича супер бързо напред, и пада и става, но продължава напред.
Хубавото, е че засега се справям… по-скоро по инстинкт и опит, от колкото с разум.