Всяко момче е имало своето скривалище. Аз съм имал няколко. Преди седмица намерих едно от тях и то беше в състояние, много близко до това, в което го бях оставил преди 12-13 години.
За какво ми е било скривалището?
Първите ми спомени от моето детство са свързани с Разград, където съм живял доста. Първите ми спомени от София са свързани с Младост 3 и блок 363. Като дете участвах във всички възможни войни между блоковете (населени с млади семейства и много деца). След време се преместихме в блок, който по ирония на съдбата беше един от блоковете, с които враждувахме. Именно затова ми трябваше скривалище – за да има къде да се крия, когато направя някоя беля, а не исках да се крия в нас, защото ще ме намерят и ще кажат на родителите ми за белята.
Затова и започнах да се оглеждам за скривалище – място, което да мога да ползвам когато някой от големите (батковци и т.н.) ме преследва, а също така да играе и ролята на нещо като супер лично пространство, в което можеш да правиш редица забранени неща, без да има кой да ти се скара. Идеално място за скривалище се оказа една от малките стаички на чистачката в нашия блок. В панелните блокове, предполагам и в новите блокове, през 2 етажа има малка стаичка, в която чистачката да държи своите препарати, метли и други инструменти. Разбира се никой нищо не държеше в тези стаички и те се ползваха за публични складове на апартаментите, които бяха наблизо. По някакви стечения на обстоятелствата нашата стаичка беше празна и отключена.
За да бъде нещо твое, трябва да го заградиш. В пълна тайна успях да намеря някаква стара брава и да я монтирам на стаичката. След това изнамерих кашони с които я покрих и започнах да си създавам мой свят. В този мой свят допусках някои от моите приятели – Мишо и Христо, които също имаха достъп до нея, защото и на тях им се налагаше да я ползват.
Спомням си, че няколко пъти са ме обсаждали вътре, правили са опит да палят вратата и т.н., но в крайна сметка не са успявали да ме извадят 🙂
Не си спомням точно кога спряхме да поддържаме скривалището, но с течение на времето то е било превърнато от майка ми в нещо като склад за всички ��ои играчки. До преди няколко дни, когато го отворихме. Ето и снимките.
Ето я вратата на скривалището. Пробил съм шпионка, през която да гледам кой е отвън. Шпионката беше лоша идея, защото тази дупка беше използвана за да ме заливат с вода или пък правеха опити да я палят и така да ме извадят.
Не изглежда много добре. Но това е заради прахта и ненужните вещи. Има една стара мивка, върху която бяхме сложили множество кашони. Можеше да се свиеш и да стоиш върху тях. Гледаш през дупката, държиш дръжката на вратата и се кефиш.
Вратата отвътре. Има всякакви лепенки, които са ми попадали, предполагам редки екземпляри за колекционери.
Признаци, че като д��те съм имал пиромански и деструктивни наклонности. Може пък да е било някакъв бунт срещу корпоративните символи. Ха-ха
Втората дръжка, с която да може двама човека да държат вратата. Гениални приспособления.
Това инженерно достижение представлява поставка за свещ. Мда, палел съм огън, за да мога да чета някакви неща в тъмнината. Яко. Сглобена е от метален конструктор, който в момента няма еквивалент. Нещо като метално Lego, ама по-яко.
Култови надписи. Мишо и Христо умираха да пишат „Мишо е Super“, писането на английски език имаше някаква особена стойности и придаваше на пишещия елемент на „якост“. Могат да се забележат два типични за Христо портрета – крушата с очи и пуш��щия мъж.
Една от последните ми мании като малък. Всички се бяхме побъркали по костенурките нинджа. Аз бях Леонардо. Тук явно съм започнал да лепя колекцията ми от лепенки. Лепенките бяха част от някакви дъвки. Спомням си как редовно скачах в мазата и търсех шишета от бира или лимонада и ходех да ги връщам. Плащаха добре, а с всички пари си купувах дъвки. Купуваш си 20 дъвки, заради лепенките в тях. Отваряш ги, за да видиш какво ти се е паднало, но ти става жал за дъвките и започваш да ги лапаш. Когато налапаш към 10 дъвки, те стават една огромна буца, която едвам предъвкваш. Безценно.
Засега само отворихме скривалището. Скоро ще пиша какво съм намерил сред играчките.
