Публикации

Публикувано на

Гледки от златния кафез

Отново се повтаря сценария да бъда в екзотична държава, но да съм затворен в хотел. Все едно съм в България – времето е прохладно, няма комари, хранят ни редовно. Такива неща. За сега мога да покажа снимки, които гледат от хотела.


Изглежда живописно и е живописно. Под тези дървета има подгизнала почва и блата. Не става за разходка.


Храната е сравнително добра. За сега хапвам стабилно ориз, защото останалите зеленчуци не мога да ги понасям. Имат сладка майонеза, която върви доста добре с ориза. Супата си я сглобяваш сам. Слагаш няколко вида спагети + нещо като юфка, добавяш малко зеленчук и от един самовар бульон и си готов.


Симос е грък. С него водим панел за системна администрация. Какво разбирам от системна администрация е друга тема.


Това е басейна. Ивелина ще се пръсне от яд 🙂 Всеки ден се къпем, водата не е минерална, но и не е много хлорирана.


Хотелът ни е нов, но е построен с традиционни архитектурни елементи.


Истинската спектрограма, която вдъхнови спектрограмата в *bpm


След като споменах блато – това е изгледа от другата страна на хотела.

След няколко дни ще ни водят на нощен пазар. Надявам се тогава да снимаме повече.

Снимки от c5

Публикувано на

Чянг май

Успех. Намирам се в хотел, по средата на едно блато. Комари няма. Хората са приятни, а навсякъде се носи азиатска музика. Снимам.

Публикувано на

Истанбул

Летището е доста голямо. В сравнение с него летище София излгежда като малко, селско летище с една палма и човечец, който слага печати. За последния един месец турците доста ми се вдигнаха в очите. Предполагам защото ходя само по разни места, които са предназначени за туристи.

Преди малко хапнах донер, беше приятен и съвсем изненадващо открих, че на летището има множесто безжични мрежи, от които мога да ползвам Интернет. Мисля да се разходя до моята порта (gate 208) и да проверя дали някои от мрежите не покрива и там. Проблемът на всички летища, е ако ти дават Интернет, никъде не можеш да откриеш контакт. Заминавам да търся.

Публикувано на

Тайланд

В момента съм на летище София. Чакам си полета до Истанбул. Ще трае един час. След това ще изчакам 3 часа на летище Ататюрк, след което хващам полета за Бангкок. Той ще трае 9 часа и 10 минути. След като пристигна там ще трябва да си издиря багажа, след което чакам 2 часа и заминавам за Чянг Май.

След това ще започна да публикувам снимки.

Публикувано на

XGL и обучението

Напоследък съм щастлив потребител на XGL. Всеки път като започна да се фукам с набора му от възможности се намира някое хитро дупе да ме попита каква е реалната полза от всичките глезотии, които XGL предлага. Опитах се да събера най-основните неща, които една триизмерна работна среда помага при провеждането на едно обучение. Дано това да се види полезно на някой.


Едно от най-важните неща, когато започнеш обучението е да привлечеш вниманието на слушателите възможно най-бързо. Тук XGL ми помага, като веднага пускам някоя шега за това как винаги когато искам да погледна какво имам върху работния плот, просто мога да дръпна прозореца и да видя какво се крие под него. Всички се изненадват.


Същото като по-горе, само че дърпам прозореца надолу и се вижда неговата еластичност. Отдолу се показват някакви папки.


Един от способите да привлека вниманието върху дадена част от програмата е като симулирам капването на капка вода върху екрана. Капката с вода пада именно върху мястото, на което искам да акцентирам и по този начин не се налага да обяснявам надълго и нашироко къде точно трябва да се погледне.


С множество от гореспоменатите капки може да се опише цела част от интерфейса на програмата. Тук показва къде стои основното меню и лентата с инструменти.


А, това е може би най-полезната функция в XGL. Възможността в реално време да се приближиш към даден обект. Използвам го когато обяснявам дадени бутони в интерфейса на определена програма. Когато искам да покажа, за кой точно бутон става дума, аз просто увеличавам максимално и показвам бутона на цял екран. Много е полезно и ефектно.


Един от теоретично най-безсмислените ефекти в XGL са сенките. Но аз не мисля така. Сенките помагат на подсказките и падащите менюта да се отличават и изпъкват от останалата част на програмата, като по този начин по-трудно се пропускат.


И на последно мясо, но не по важност 😉 е ефектът, който кара всички не-активни (разбирай, прозорци които не са на фокус) да стават по-тъмни, като по този начин потребителят минагически разбира кой е активния прозорец. Това е страшно полезно когато се демонстрират диалогови прозорци, защото веднага става ясно кое точно е диалоговия прозорец.

В XGL има и доста други полезни неща, които не съм описал, но аз си поставих за цел да опиша тези, които са ми полезни по време на лекция.