Краят на романтичния период.

По принцип не обичам равносметките. По принцип. Правото да правя генерални изводи относно блоговете съм си го извоювал още от тяхната зора в България. Преди малко попаднах на едно старо интервю на вестник Капитал с мен, което ме накра да направя равносметката. Романтиката с блоговете окончателно завърши (за някои от вас по-рано, за други не, няма значение).

Интервю:

Катерина Огнянова: Каква е историята на българските уеблогове?

– Българските уеблогове започнаха да се появяват доста късно – преди около три години. По мое мнение закъснението е свързано с достъпността и качеството на хостинга у нас. Българският потребител не е свикнал да плаща за уебпространство, а поддържането на блог поставя някои условия, на които безплатният хостинг не отговаря. От друга страна, културата на българския интернет потребител е сравнително ниска. Основните му интереси са свързани с това какво може да източи от мрежата – филми, музика и т.н. В България интернет се възприема като една нерегламентирана територия, в която е добре да бъдеш анонимен и в която по-скоро да консумираш, а не да създаваш. Затова не е ценност да имаш идентичност в интернет – да имаш уебсайт, блог, да бъдеш личност.
В началото имаше няколко блога. Появи се *BPM на Cult.bg, той е по-достъпен – всеки може да публикува там. Според мен в момента у нас има три по-големи групи от блогове. Едната е на Cult.bg, другата – на хората от Движението за свободен софтуер, които имат техническата възможност и познанията и повечето от тях си направиха блог. Третата група са хората, използващи някоя международна безплатна услуга за уеблога си. У нас няма блог, оказващ сериозно влияние върху вече съществуващите медии. Мнозинството от блоговете са лични – импресии на един отделен човек. Персоналният блог е еволюция на личния уебсайт. Големите блогове тип филтър, съдържащи в себе си статии, пък са наследници на електронните списания (т.нар. е-zines). Жанровете се преливат и понякога е сложно да погледнеш нещо и да познаеш, че е блог. Най-лесният начин е да погледнеш технологията, по която е направен.

Катерина Огнянова: Какво предстои да се случи оттук нататък?

– Блоговете определено ще станат по-популярни в България. В момента те трупат потребители. Това се случва на база на факта, че вече са отворени няколко блога, които са интересни, дават идеи и пример за подражание. С навлизането на евтиния и качествен хостинг, какъвто вече съществува, ще започнат да се появяват повече уеблогове. Когато се натрупа една критична маса потребители, ще се появи и голяма българска платформа за направата им. Има опити да се създаде нещо подобно и сега – например dearlog.cult.bg. Ние обаче нямаме ресурси да го направим толкова популярен.
По мое мнение, следвайки модела с безплатния хостинг и безплатните електронни пощи, някой от големите портали ще пусне и безплатна блог услуга. Трябва обаче да се появи търсене за нея. Ако сегашните темпове на развитие се запазят, вероятно това ще стане догодина. Когато услугата стане масова, нещата ще се пренесат на съвсем различно ниво. Притежанието на собствен блог ще се превърне в ценност.
Засега броят блогове у нас се увеличава с нормален темп. Седмично се откриват два-три нови. На фона на международния растеж това е смешно, но пък си има и положителните страни. Сега сме в романтичния период. Всеки, който има блог, изпъква, той е личност и другите знаят за него. С настъпването на масовата услуга това ще изчезне. Тогава днешните дни несъмнено ще бъдат наричани доброто старо време.

Брой 40, 09 октомври 2004, 00:00 / ТЕХНОЛОГИИ“

Ако сега някой ме попита какво следва – не мога да дам точен отговор, въпреки че пътеката за развитие е сравнително ясна и проста. Можеби виждайки ясноначертания път на развитие аз пропускам следващия голям скок, следващия голям хайп…

Миш-маш по болярски

Локалният патриотизъм винаги ми е бил забавен. Обикновено той е или „Всички срещу София“ или „Всеки срещу всеки“. От няколко години се забавлявам изключително с търговските проявления на локалния патриотизъм – търговските марки използващи локални клишета. Предлагам снимки и впечатления от града на болярите. Боляри там отдавна няма, но вариации на „боляр“ може да срещнете зад всеки ъгъл. Буквално.


Бирата. Разбираемо е.


Навсякъде е. Разбираемо е.


Болярска къща.


Болярска механа.


Хотел Болярски. Заради него няколко години е трябвало да минаваш на отсрещния тротоар. Да не се бърка с хотел Боляри. Чети по-долу.


Булченски салон Болярка. Излизаме от добрия вкус.


Хотел Боляри. Да не се бърка с Болярски. Чети по-горе.


Болярски миш-маш. Асеневци са набивали точно това 🙂


Болярски шницел. За това съм 100% сигурен, че го е имало по време на болярите. Някъде в Германия.

Предлагам БОЛ.бг да си открият местен клон – БОЛ-ярски. нет. Примерно, де.

Пихтия

Пихтия. Именно това стои между чука и наковалнята. От една страна е жалка гледка, но от друга е безумно важна, защото ги разделя. Иначе прескачат искри.

Перфекционизъм

Копнежът по достигането на нещо съвършено, в крайна сметка създава у копнеещия несъвършенство. Пътят към съвършенството те прави не-съвършен.

Зор

Последните няколко дни бяха доста напрегнати и нервни. Погледнах се в огледалото и забелязах, че очите ми ще изхвръкнат от орбитите.

След това минах към ИнтерСпейс и там положението беше подобно.


Пешко.


Тобиии!


Наско.


Стойчо.

Смятам този уикенд да почина малко 🙂 Разходка до Търново с Любимата.