Kaladan

Напоследък имам чувството, че притежавам тонове апарати и софтуер, на които не използвам дори и 10% от възможностите. Нещо като технологично пренасищане, което води до реална лична неефективност. Пиша тези неща от компютър с около 4 гигабайта софтуер сред който – бази от данни, уеб сървъри и защитни стени, за които не знам почти нищо. От друга страна съм почти убеден, че ми трябват и съм си ги инсталирал. Кое ме наведе на тези мисли?

Имам нов телефон от близо година. Добре де, вече не е нов, но все още той притежава възможности, които не съм ползвал. Възможности като „цифров фотоапарат“. По принцип имам лошо мнение за вградените „цифрови фотоапарати“ в телефоните, но това не ме беше спряло да направя около 30 снимки с него. До скоро не ми се занимаваше да изтегля тези снимки, защото това ставаше само през инфра-червения порт и някак си не ми се занимаваше с това. Преди два дни изтеглих снимките и открих, че те никак не са лоши или поне като ги намаля на 440 по 330 стават годни за публикуване в този блог.

Като се върна назад във времето се сещам колко често съм искал да заснема нещо, но тогава не съм имал нормален цифров фотоапарат и затова просто съм пропускал нещото. Вече ще снимам с телефона. Снимките не стават за разпечатване или за детайлна информация, но пък стават за да се разбере основната идея, а това е важното.

От 30-те снимки избрах тези:

Много красив графит на една от автобусните спирки на 214 в Младост 4.

Вече имат и сайт!

Наводненията в Пловдив.

Нарисувано е въху една количка, от която продават семки. Кандидат за колекцията ми от „странни рекламни решения“. Габрово.

Предполагам тук ще започнат да се появяват повече фотографии. Предполагам.

Част от добрите страни на работата в InterSpace, е че срещаш интересни хора. И това не е просто някакво клише, което всеки обича да споделя за работата си. През последните години свикнах да се срещам с корейци, таджикистанци, африканци и всякакви европейци. Комуникацията с тях страхотно ме забавлява (+обогатява) и вече искрено се радвам, когато при нас дойде някой нов артистично-технологичен пришълец.

Представям Ви Маса (Масанори), който е от Япония, но живее в САЩ. Той ще остане 3 месеца в България и ще работи основно върху себе си 🙂 Докато е тук, той блогва усърдно (по японски), а на мен ми е страшно любопитно какви впечатления споделя относно България и нас.

Приятно съм изненадан от този доставчик на Интернет. Още от разговорите ми с тях по телефона си пролича, че не са типичен LAN доставчик, а явно са филиал на голяма фирма. Самият факт, че мадамата, която беше поставена да говори на телефона успя да отговори на почти всички мои технически въпроси ме впечатли.
След като отговори на въпросите, насрочи инсталация за следващия ден и когато хората закъсняха за срещата представители на доставчика ми се обадиха сами да ми кажат, че ще закъснеят с 30 минути!!!

За 30 лева ти дават чудесни скорости, сигурна комуникация с техния сървър (вече няма да спичам като си проверявам пощата, не ми ограничават броя на връзки в секунда, нямам трафик, мога да им плащам по Интернет, мога да си връзвам други машини, ще имам и реален IP адрес. Черешката на тортата се оказа, че те не пускат кабел, който да виси и да влиза през прозореца, ами ти прокарват кабел, през шахтата за кабелната телевизия и по този начин ми спестиха възможността да пробия дограмата. Самата инсталация я прави отделна фирма, която се занимава специално с окабеляването и успя да прокара кабела зад всякакви секции и проби само 2 дупки. Доволен съм!