Kaladan

Вече от няколко дена съм в България и все още реанимирам. Чувствам се много уморен след огромното напрежение (емоционално и физическо), което преживях. Малко по малко прочитам натрупаните 400 писма, извинявам се за пропуснати крайни срокове, пиша отчети и такива неща. Няма нищо по-хубаво от това да се върнеш при любимите си хора и да прекараш една нощ в прегръдките на приятелката ти. За Таджикистан има какво да се разказва и ще го правя предимно на живо. Сега публикувам малка селекция от снимки, които бегло да отразят впечатленията ми.

По време на лагера се загражда едно определено място и на него се постилат някакви меки неща. Там може да отидеш и да научиш останалите участници на нещо странно. Тук ги уча как да издават странни звуци с уста.

Золотая бочка е руска бира, а до нея е китайската бира (650 милилитра). Китайската е голяма, но не бих казал, че това е бира. Забележете и чашките, в които се предполага, че ще си разлеем бирата.

Елназ е един от преводачите на GNOME на фарси. Счита се за персийка и работи за FarsiWeb. Тук е с моите очила, които се радваха на небивал интерес.

Фарзане е от Иран и беше една от най-активните участнички в събитието. Преводач на GNOME и доста активна в рекламирането на свободния софтуер сред жените.

Елназ и Фарзане от Иран + Хедър (Creative Commons) от Южна Африка. След малко ще се гмурнем в понеделнишкия пазар на Персийската империя.

Всяка сутрин започвахме с някаква игра. Тук играем на нещо подобно на гоненица. Тези игри са изключително полезни, когато ставаш в 6 часа и се иска след малко да започнеш да преподаваш. Сгряват те.

Това е една от вечерните игри. Събират се 6 човека в кръг и си хващат ръцете. Имаш право да хванеш ръце, само на хора, които не стоят до теб. Целта е без да се пускате да се разплетете. Това води до разтапяне на ледовете между участниците 🙂

Снимката им за албума с участниците в събитието.

Лада Рейсинг Клъб или посито на Талат. Тази лада има централно заключване и доста тунинг 😉

Три часа прекарани в тази атмосфера са прекрасни. Хапнахме малко коза и ориз и различни зеленчуци. Убиец на стрес. Гледката е изключително красива.

Возим се на един средновековен лифт, който минава над едно гето. Чувството е че летиш с хеликоптер, като това аз непрекъснато имитирах с уста стрелбата с картечница.

Из целия лагер са разпръснати такива „маси“, върху които може да се разположиш и да хапнеш.

Това е водната електроцентрала Нурек, една от най-големите в света. Снимката е направена от една скала на 400 метра над електроцентралата.

Това е Омар от Афганистан. Тук ни показва традиционен танц, които направо те хипнотизира. Имах усещането, че мога да го гледам с часове.

Омар, който прилича на принцът от Персия.

типичен пейзаж в Таджикистан, много ми напомня за този в Намибия.

Пишка или Пешка 🙂

Пешо спи на летището в Москва. На него му е лесно, защото аз пазя куфарите. Успях да измисля една поза, в която хем съм сложил крака върху чантите, хем съм вързал раниците и хем мога да заспя.

В целия лагер имаше проблем с водата. Явно налягането беше твърде силно, защото постоянно ставаха течове. Тук съвсем ненадейно избухна тръбата за врялата вода. Жертви нямаше.

Малък народ, но с големи питки.

Пиците са като баници. Големи, мазни и тестени.

Спагетите са розови.

Дженифър Лопез е лицето на шоколада Top Super

Тази шапчица наистина пази хладно.

Местните мадами обичат да си събират веждите.

Когато ще има лекция относно две от любимите ми неща – жени и свободен софтуер, винаги съм на първа линия. И не съм сам.

Повече на живо.

Борбата е особено жестока. Определено тук имаме ясен пример за цифровото разделение. Организаторите са платили луди пари, за да имаме сателитен интернет, който в момента делим с 10 други организации, което обрича всички посетители на около 10К. Тези 10К се делят в момента межу 10-тина човека, което води до супер голямо претоварване на връзката. За да станат още по-гадни нещата, имаме около 40% загуба на пакети до сървъра.

Мина първата ми лекция, на която представих проектите, с които се занимаваме в InterSpace. Имаше интерес, тук стартират подобен проект, на проекта ни за миграция на неправителствени организации и вече се договорихме да пратят при нас няколко eRider-а, с които да поработим. Ако се чудите как изглеждам с жълта вратовръзка – погледнете снимките по-долу.

Утре ще бъда модератор на сесия относно локализация, но не съм много уверен в себе си относно това. За разлика от локализацията на български език, тук нещата са в доста по-начално ниво. Липсват шрифтове, речници, проверка на правописа и за капак, проблеми с кодовата таблица.

Вече започнахме да подготвяме лагера за 50-тината участника, които ще започнат да пристигат след 12 часа. Все още нещата са в доста начален етап, но поне взехме решение как искаме да изглеждат. Аз, Дирк и Петър ще водим панелът за миграция и той ще бъде в една класическа компютърна лаборатория с около 10 компютъра. По принцип всички ни съжаляват, защото ще стоим затворени в сграда. Панелът за локализацията ще бъде в една огромна беседка, което в момента е превърната в зала за билярд. Ще разкараме масата и ще закрием част от стените, за да не влиза прекалено много светлина. Утре ще се забавляваме да прокараме кабел до тази беседка.

Панелът за публикуването в интернет най-вероятно ще бъде в две военни палатки, които ще ги съединим и ще се получи доста голямо пространство.

Ето и снимките за днес:

Това е антената, през която тече „интернет“. Забележете как е закрепена към земята – с камъни…

Шегуваме се, че този басейн ще хвърляме всички, които не внимават. Няма риба, но все пак плуването е за любителите на екстремни усещания.

В това соц кино се провежда конференцията. За радост на всички, основното събитие – лагерът, ще бъде на друго място.

Аз и Симос разглеждаме лабораторията. Малко съм притеснен, че ще трябва да работим с Mandriva, но се налага, защото таджикистанците са я превели.

Всеки ден започва със среща в този кръг. Дискутират се всякакви въпроси и се обяснява какво ще правим през денят.

Тази бутилка е надупчена и пръска вода в градината. Понеже водата не става за пиене – тече навсякъде. Все едно си в аква-парк.

Реката, в която текът камъни.

Жестоко.

@ив – видях, че си ми писала, но не мога да се свържа с gmail и ще ти отговоря по-късно 😉

Не е толкова лошо, колкото си мислех. По-лошо беше самото пътуване до държавата, особено 3-часовата борба за влизане в Русия. Поради някаква незнайна причина минаването на руската граница отнема страшно много време, проверки и т.н. Още повече отнема самото излизане. Трябват ти около 2 часа, докато минеш през няколко паспортни проверки + събличане на почти всичките си дрехи (да, ходих бос).

От Домодедово до Душанбе летяхме с един ужасно стар Ту-154, който кара всички стари вагони на БДЖ да изглеждат като съвременни бизнес съоръжения. Беше страшно горещо, на Пешо му се падна единствената счупена седалка, не ни даваха почти никакви течности, излитането закъсня с 1 час, но съм доволен, че се справихме с всичко това.

В Таджикистан влязохме лесно. След като разбраха, че ще ни трябва виза ни изведоха почти като VIP и ни изпроводиха извън летището до сградата на консула. Оказа се, че имало някакъв празник и човекът нямало да се появи. Затова просто ни пуснаха да си ходим и да сме дойдели по-късно. Дадохме паспортите на човека, който ни посрещна и по-късно той ни ги донесе подпечатани.

Водата не става за пиене, донесоха ни минерална. Храната им е чудесна, нещо като комбинация между китайска и турска, с много подправки и леко люта. В самолета хапнахме нещо като люти спагети, докато преди малко ни гостиха със съвсем прилични пълнени чушки. Пълнените им чушки са доста по-добре от гръцките. Киселото им мляко е доста течно и прилича на странен айран. Преди малко дойдоха един доста отворени мадамки от Иран, които определено разбиват представите за тази „ислямска“ държава. Нито са с фереджета, нито за трътлести. Жените имат доста изразителни лица, с огромни очи. Мъжете са дребнички и доста сприхави. Вече си имах вземане-даване с някои от пътниците на самолета. С две думи – всеки се опитва да те преебе (разбирай пререди, ощети, бутне, блъсне). Личното пространство не се уважава и постоянно някой се търка в теб. Такива мъжки, задушевни ласки не са ми особено приятни, но ще трябва да ги изтърпя.

Като споменах спътниците ни съм длъжен да спомена, че близо 1 част преди предаването на багажа всички те бяха заети да облепят с тиксо куфарите си. Не знам за какво се подготвяха, но определено когато 40 човека извадят по едно тиксо и започнат да издават звуци се депресираш. Отличниците дори опаковаха по този начин и ръчния си багаж. Най-интересното е че всеки има право на повече от няколко чанти багаж, което се абюзва сериозно и на няколко пъти връщаха пичове с огромни телевизори, които се опитваха да ги качат на самолета. Бях решил, че след като местните се подготвят толкова сериозно, то нашите чанти задължително ще бъдат изтърбушени и ограбени. Нищо такова. Дори и швейцарското ми армейско ножче си е тук и вече стои на топло в джоба ми.

Относно дрехите, до момента всички са облечени в нещо като полу-официални костюми. Цветовете са сиво и светло синьо. Обувките на всички са една и съща мода – официални, но доста издължени и островати. Изглеждат наистина странно, защото им правят краката ненормално големи. Инак всички се смеят и правят впечатление на доста жизнерадостни хора, което си е за уважение като се има предвид, че жизнения стандарт е доста нисък. Вече ни казаха, че с около 50 долара може да издържиш около 1 месец.

Все още не съм разбрал какъв е основния поминък, но и това ще направя. Военните им носят доста модерни униформи и изглеждат стегнати, въпреки ниския си ръст.

Общо взето това са впечатленията ми. Успях да дремна около 2 часа в самолета и още 3 в един апартамент. В момента съм свежарка и работим по утрешната програма. Оказа се, че ще трябва да носим ризи и костюми, което ме изненада неприятно, защото имам риза, но нищо друго. Вратовръзка ще ми заемат и се надявам да направят компромис като ми разрешат да нося тъмните си джинси. Това е само за 2 дена, след което ще бъдем част от нормалното ни хипарско събитие и ще мога да ходя и гол ако поискам. Дори Марек ще носи риза и вратовръзка и ще бъде доста забавно. Определено ще си направим снимки.

Тук е лято. Близо 30 градуса. В зимата ставало 15… и им било студено. Такива неща. Все още нямам снимки, тоест имам но са 1-2 и не си струват да ги показвам. След около час ще заминем за основния лагер и ще видим „истинските неща“. Марек ми спомена, че връзката към интернет е наистина бърза и ще може да имаме съвсем нормална комуникация. През някой от дните се очаква да имаме жива връзка дори с Ричард Столман, който ще говори за познатите ни неща.

Всичко е нормално. До утре.