Старите ленти се оказаха една купчина дискове предназначени за изхвърляне. В момента приключваме ремонта по банята и днес намерих време да прегледам 2 торби с дискове, които бяха предназначени за изхвърляне, но никой не смееше да ги изхвърли докато не ги прегледам.
Голяма част от тях се оказаха празни опаковки, но имаше и няколко интересни неща – първите ми цифрови снимки, които мислех за окончателно изгубени. Голяма част от тях са правени с една MiniDV видео камера SONY, която освен, че снимаше филми, можеше да заснема и фотографии в чудовищната за времето си разделиелна способност от 640 по 480. Благодарение на тази камера *bpm винаги имаше на разположение огромна колекция от фотографии, които да бъдат поставяни над статиите. Именно тези фотографии даваха уникален облик на всяка статия и някаква безценна принадена стойност. Всяко снимане с тази камера трябваше да бъде съгласувано с останалите членове на InterSpace и заради това повечето снимки, правени за *bpm бяха по време на някоя от многобройните ми екскурзии с цел заснемане на изложба.
След като разгледах всички фотографии, реших да публикувам част от тях, които намирам за особено скъпи. Скъпи, защото ги свързвам с мили за мен спомени по едно окончателно загубено време.
През първите месеци, докато бях главен редактор на Култ.бг, ми се налагаше да снимам изложби почти всеки ден. Ето една типична арт изродия. Това е някаква първобитна хралупа, която е кацнала подобно на космически кораб пред президенството. Всеки може да влезе вътре и да поседи на един стол. Който разбрал – разбрал. Бях истински късметлия да обикалям тези изложби заедно с Диана Попова, която по това време редактираше рубриката „Визуални изкуства“.
Тази възрастна жена ми направи особено впечатление. Това е и единственият ми модел, на когото платих 5 лева, за да го снимам. Жената беше откровено луда, но някак си красива в своята лудост. Ако я видя пак, бих си поговорил отново с нея. Запомнил съм, че когато я попитах дали мога да я снимам, тя ми каза – „Може, ама сега малко не съм във форма“.
Това е Диана/blackdane. Тогава беше музикален редактор в Култ.бг, днес не знам. Знам че пее в хор.
Това е ловуващата котка на улица Хаджи Димитър. Издебнах я докато тя дебнеше гълъби.
Митинг на комунистите за 9 септември. Вижте го този луд пенсионер. Не ви ли прилича на Болен Сидеров?
Това в d3l/Делян на първата ни среща. Срещнахме се в китайския срещу Блейз. Предстои му да бъде редактор в *bpm, да бъдем много близки приятели, да се скараме и да се сдобрим.
Това е Дел, по това време работеше за InterSpace и караше култов, бял Варбург. В момента е в Манчестър и си идва от време на време. За последно го видях на Шипка 6 преди доста време.
Заради тази лепенка развих мания да снимам лепенките и да се заглеждам по всякакви завряни места. Можеби около това развих и навикът да заглеждам всякакви лепенки и да оценявам уличното изкуство. Необходимостта да създадем близо 6 хиляди лепенки на *bpm, с които да облепим София идва от тук.
Това е Варзоновцев, докато работихме по един сайт за Британски съвет. Тогава беше нещо като любител експерт по ползваемостта, а днес вече е мутирал в „Дизайнер на взамодействие“.
Да, това е Хели. И аз не мога да повярвам, ама е така. Тогава беше с оранжева, къса коса и носеше някакъв хибрид между пола и панталон. Твърди, че е наложила модата на „широките комбати“ в София. В момента редактира новините на вестник „Компютри“. Познайте защо тази снимка се нарича „Слънчевото момиче“.
Jack в типична анти-социална поза. От зъл противник, Jack се превърна в един от най-добрите приятели, с които някога съм разполагал. И до сега следва подобна модна линия – манга прическа, сребърни пръстени и карирани ризки. Работи за Орбител.
Това е един човек, който работи за театър. Снимал съм го в задния двор на този театър. Не можете да си представите какво представлява задния двор на един театър (добре де, Тони, ти можеш ;), но къщата от Боен клуб е джижава детска стая в сравненир с този двор. Инак, пичът на снимката ми прилича на Ленин.
Петко е заключен в компютъра. Заради това гледа толкова тъжно. Истината, е че това е Петко, който се е върнал от Англия и е леко почерпен. Може би гледа тъжно защото му предстоят трите най-гладни месеца в InterSpace, а пък да се усмихва защото знае, че ще ги преживеем.
Jack искаше тези пейки. Поради някаква много изтрещяна причина, тя беше обвързана емоционално с тях. Това са чисто новите пейки пред UsitColors. Не знам дали Usit са все още там, но пейките са. Леко погрознели.
Това е „Червената зала“ в Червената къща преди „Големият ремонт“ ТМ. На мен ми харесва много повече така и така и ще я запомня. Преди всички да се юрнат да правят събития там, защото на хубаво всеки иска.
Някой от съседите ни на Хаджи Димитър 13 си купуваше такива коли. След това те изгниваха и изчезваха. Тази е съм я запазил.
Това са Сергей и Мартин. Първите разработчици, с които съм работил. Тук се се бъхтят над първия код на Култ.бг. До колкото си спомням, правят така наречената система My.Cult.BG, която трябваше да позволява на артистите да си регистрират потребители в поратала и да си добавят CV-та. Знам, че тази снимка е много скъпа за Сергей.
Това е Ваня. Последното ми запознанство в IRC. Снимал съм около паметника на съветската армия и намирам тази серия от снимки за особено красиви. По едно време имах мания да водя всичките си познати на това място и да ги снимам. Пазя ви личицата, вие си знаете.
Можеби най-добрата ми снимка с онази стара камера.
Ех. Можеби това е моето „добро, старо време“ ТМ ?
