OpenOffice (InterSpace Edition)

Тази събота и неделя в офиса се работеше. Основно по самия офис. Всички (не само художниците) се заеха да оправят малко сивото ни ежедневие. Ето и снимките:


Пешо и Петко мацат.


Мария с готини „направи си сам“ цървулки.


Понеже съм далтонист, никога не мога да правя това, защото просто не виждам кое е боядисано и кое не.


Стойчо.


До сега не бях виждал такова нещо.


Галя.


Нека пак да го видим, за да повярваме.


Пешо в розово.


Все още не си достатъчно гей 😉

Всичко изглежда толкова добре на снимки, но се наложи да го пропусна 😉 Правех ремонт в нас.

Минало, загубено

За никого не е тайна, че у дома тече ремонт. Ремонтите носят предимно негативни емоции, но понякога могат и да донесат нещо интересно. По време на ремонта постоянно попадах на някакви мои стари вещи, обвързани със спомени за миналите дни. Онзи ден попаднах на малка колекция от разпечатани мои стихосбирки + тетрадка с китното заглавие „Велики сентенции по време на обучението ми в специалност Публична администрация“. Този пост е посветен на тях.


Благодарение на Галя Лемонова, се е запазила тази снимка, на която гледам като отровен член на бой група.


В една от стихосбирките намерих собственоръчно разработени от мен специални ефекти, които ме превръщат в Кийт Флинт от Prodigy. Голям смях 🙂

Великите мисли
Какъв е смисълът да следваш висше? Ето го.

„За да е готов човек за велики дела, първо трябва да задоволи най-долните си страсти“ – казва го колега, по повод закупуването си на личен компютър.

„Не знам какво съм искала да кажа“ – Нина Овчарова в защита на лично мнение.

„Когато попитали Сталин да коментира военния пакт за взаимна защита между Литва, Латвия и Естония, той написал следното: 0+0+0=0. Та така и ние с теб.“ Георги Георгиев относно това кой до кого ще стои по време на теста по икономикс.

„Този изпит няма да го вземат само тези дето ще ги згази трамвая осреща.“ Доцент Стати Статев относно шанса студен да бъде скъсан от него.

„Ние не се бихме, аз го бих.“ Георги Кочарков относно запознанството му с Ангел.

„Аз много уважавам шопите щото за нищо не стават“. Професор Митко Генешки.

„И учете, защото не искам астигматици сред бъдещите публична администратори. Петкан Илиев относно преписването по време на тестове.

„Имам чувството, че Статев дори и таблицата за умножение да ми преподава нищо няма да разбера.“ Колега.

„Кои отпадъци са твърди?“ – въпрос на колежка.

„Импровизацията – майка на тройката, а локумът баща!“ Колега, относно взимането на изпити в УНСС.

„Знаете ли защо на мъжете гърдите им са космати? Защото по души са путки.“. Същият колега, като по-горе.

„Жените имат две функции – поддържаща и представителна“. Колега.

НГВС // преводите

След като почти успешно бях тръгнал по пътя към научно звание „професор“, в отчаян опит да избегна родната армия, се оказа, че не съм годен за военна служба. Не, не заболях изненадващо от язва, ами дължа всичко на моя далтонизъм. Вече 3 военни комисии ме класифицират като далтонист, още от училище и се оказа, че преди 6 месеца е разширен списъкът от болести, които те правят негоден за военна служба. Сега и да искам не мога. По закон.

Другата интересна новина, е че преведохме GNOME 2.12 на 100%. Вижте статистиката тук… Това определено ме радва, защото до сега не сме успявали да постигнем изцяло пълен превод. Благодаря на всички членове на екипа.

Последни мигове преди 26

Избрах да прекарам последния си уикенд, преди навършването ми на 26 години, в обиколка из южното черноморие. Обиколихме с кола малки плажове, Несебър и Созопол. Созопол е една голяма строителна площадка, а Несебър е една голяма сергия. Дори станахме свидетели на финансова и измама и как подпухнали туристи гонят роден бабаит. Предлагам малко снимки.

katiusha
Катя, сестрата на Ивелина.

kldn
Аз, с мутренски фасон.

Марина Палас
Папарашка снимка в движение (60 км/ч) на отвратителната и кичозна цвъкня, наречена Марина Палас.

Марина Палас
Марина Палас в цялото си снобарско великолепие.

Художничка
Рисува пейзажи, виждат се черни прашки. Изкуство и еротика в едно.

Птиците отлитат сами
Огрномно количество щъркели заминават за топлите страни. Лятото си отива заедно с моята 25-годишнина. Само някакви еколози са дошли, за да гледат птиците. Извратеняци.

Комерс
Беше време и аз да направя подобна снимка. Лодките, морето, ех…

Още комерс
Птици, стара часовникова кула и технически прогрес.

Дискотека (5+1)

Думата „дискотека“ ме напушва на смях. Въпреки това, вчера мога да кажа, че бях на „дискотека“. По принцип не съм стъпвал от години на подобно място и бях развил нещо като специална способност при отказването на Ивелина от подобен род идеи. Но уви, всичко това е минало.

Дискотеката, която ме пребори, се казва „Клуб Текила“ и представлява нещо като шатра, разпъната в морската градина на Бургас. Любопитното е че преди самото събитие ми се обади Галя Лимонова (ака Garga), с която се познаваме от irc/#poetry, и с която не се бяхме виждали от поне 3 години. Явно вечерта е била за разбиване на дълги срокове.

garga
Галя и нейната приятелка, учила в АУБГ.

След като си побъбрихме приятно, беше ми напомнено какъв „плейбой“ съм бил едно време, ехее, успях да изпия едно блъди мери и да се отпусна. По принцип не пия твърд алкохол, но рядко отказвам добро блъди. Това не беше добро, но беше консумирано в добра компания.

Основното ястие на вечерта беше Ивелина, която беше особено красива, а черешката отгоре бяха 5-те жени, които трябваше да придружа 🙂 Не, не ме биха мутри, нямаше ексцесии.

anima
Ивелина гледа тъжно, докато си купувам дъвки.

момичетата
5 + още една приятелка, която ще се появи по-късно.

момичетата 2
Познайте коя е приятелката 🙂

Дискотеката Текила е средно неприятно място. Бяхме на „ретро“ парти, което предполагаше, че детската градина ще ни бъде спестена, но уви. На около 120 по 200 метра се бяха събрали близо 600 човека, като някои бяха наскачали по масите. Мнозинството пушеше, момчетата се перчеха и се блъскаха едни други. Неприятна работа. Всякак идеи за сепаре се изпариха и се наложи да преглътнем суровата истина, че 3 часа ще стоим прави и ще се борим за всяка педя танцувално пространство.

Едно от специалните ми умения е танцът „люлеещ се бор“, който владея доста добре. От една страна спестява усилия, от друга не изглеждат много тъпо. Благодарение на него устоях на Майкъл и Мадона, които дори ми се сториха приятни.

Останахме до към 2 и 20, но бяхме в леглата към 3 и половина. Когато се събудих – ето каква беше гледката.

добрутро
Старата соц кооперация, която ни приютява всяко лято.