Сутринта осъмнахме без интернет. След като огледахме щетите, Пешо отсече, че най-вероятно е изгорял модемът за безжичната връзка. Обадихме се в Орбител и те каза, че има друг но в София. След това помълчахме доста време. Все пак, изправен пред всенароден бунт, Пешо се мобилизира и започна да подменя всички брънки в мрежата, които можеха да породят проблема. След като смени всички кабели, конектори, рестартира антената 100 пъти, разбазика всички рутери и тн, се оказа, че на антената не й достигал токът. Вече й достига.
Инак днес подобрих всичките си рекорди по плуване, като се отдалечих на около 100 метра от брега и достигнах до едно малко плаващо фарче. Прекарал съм около час плувайки и разчитайки предимно на моите сили. Не е зле за човек, който до скоро едвам се крепеше над водата. Наистина е много добре да се ходи на плаж след 4 часа. Тогава слънцето е много приятно и не изгаряш. Като заговорихме за изгаряне, Ивелина си изхитри да развие някаква аларгия към слънцето и се изрина. Сега ще трябва да бродя сам.
Въпрос: Колко време е необходимо на 40 човека да изпият 80 бири, на самотен остров? 6 часа.
Ето малко снимки:
Пешо, гледа тъжно, докато обсъждаме липсващия интернет
Геконите. Местните твърдят, че само тук са останали
Ето тук ни е леглото. Главите ни са точно до прозореца и гледката е чудесна
Това е малкото заливче, в което се къпем всеки ден. Водата е прозрачна и можеш да видеш дъното на 2 метра дълбочина.
