Net Office // No more Intranet

Започнахме подготовката за бъдещото разрастване на офиса и адаптирането му към новите ни мобилни нужди. След като официално приехме за политика максималната мобилност на всеки един от служителите в InterSpace, трябваше да над-градим и подобрим инструментите ни за групова работа. За целта започнах два вътрешни проекта – първият с прилагането на нов софтуер за работа в екип, вторият за пускане в употреба на трети уеб сървър, който ще служи като депо за офисни услуги.

Net Office
Софтуерът за работа в екип е Net Office – свободен софтуер, който може да го има всеки. Проблема с този тип програми е не тяхната инсталация и поддръжка, ами създаването на култура в екипа да ги ползва. Въпреки че екипът ни е млад (средна възраст 26 години), промяната на работните навици е сложно нещо. Нужен е индивидуален подход към всеки + обяснение какви са неговите лични ползи и тн. Общо взето, искам от мениджърите на проекти да задават задачите през този софтуер, а изпълнителите да следят за новите си задачи през него. От изпълнителите искам в процеса на изпълнението да променат състоянието на всяка задача, като отразяват с проценти до колко е завършена.

Подобна система ще позволи на всеки мениджър да следи до къде е стигнато при прилагането на задачата и да осъществява постоянен контрол (вместо перманентно словесно пингване), а на изпълнителите ще им гарантира, че задаващия задачата ще помисли доста преди да я зададе и ще я опише максимално.

Софтуерът генерира прекрасни Гантови диаграми, които показват разпределението на действията и отделните задачи във времето. От друга страна тази година ще ми се наложи да ръководя хора, които няма да са в София, голяма част няма да са и на този континент. С този софтуер ще мога да ги контролирам чрез обективни измерители, да генерирам отчети и тн. Все неща, които са ми коствали големи грижи преди, а и никак не обичам да ги правя.

No more Intranet
За да може този софтуер да бъде ефективен, той не трябва да бъде в локалния ни Intranet. Трябва да бъде достъпен през интернет. За целта в момента подготвяме трети сървър, който ще стои в нашия офис и ще държи всички инструменти за групова работа. Планирам да му сложим един 200 ГБ диск и по този начин да го направим и файлов сървър. Операционната система ще е Debian Gnu/Linux и аз много настоявам уеб сървъра да бъде пуснат в режим криптиране (https). Все пак не искам недоброжелателни лица да имат достъп до информацията, която прехвръква в мрежата. Това е идея, която ми хрумна преди около 2 часа и не е съгласувана с инсталтора, затова искрено се надява, текущия хардуер, с който разполагаме, да позволи прилагането й.

Телефонна любов

За последните 6 месеца Ивелина беше цел на около 5 телефонни тормоза. Което прави почти по един на месец. Знаете за какво говоря. Някой те клипва постоянно, в неприятни часове, докато не му се обадиш и тогава започва да ти се лензи и да ти се смее.С 3 от тези „терориста“ се разправих аз. От тяхна гледна точка не е много умно да ядосват някой, който тежи 120 кила и е достатъчно луд да ги намери и поговори с тях.

До момента съм попадал на следните типажи:
1. Дечица, които няма какво да правят и намират за изключително забавно да те тормозят
2. Извратеняци на наша възраст, които си избират някаква жертва (за предпочитане жена) и започват да заплашват и отварят.

Реакцията ми винаги е била следната. Ивелина спира да им се обажда от нейния телефон, вместо това те получават обаждане от моя. Реакциите са следните:
1. Казват ми че имам грешка и че не са ме търсили;
2. Казват че не ме чуват и се смеят, връзката била лоша;
3. Започват да ми крещят и да ме питат кой съм аз и кой е дал телефонът им.

До тук с цивилизованата част. Обикновено след като мине този нормален разговор, те не спират. Следователно трябва да се направи нещо по-сериозно. Засега се отказвам да подавам оплакване и преминавам към заплахи от моя страна. Имам 2 любими:

1. „Ако ми се обадиш още веднъж, ще те намеря и ще ти счупя капачките на коленете.“ В 90% от случаите не се обаждат повече.
2. „Ако ми се обадиш още веднъж, ще те намеря и ще ти завра телефона в задника, след което ще ти се обаждам докато не хванеш рак на ануса.“ Когато хлапето чуе нещо такова то трябва да си отговори на няколко въпроса – този дали наистина е толкова луд? какво е анус? и тн. Тоест замисля се и решава, че не си струва да се занимава с мен.

Трябва да проверя дали телефонът ми поддържа и „shit list“, така че ако продължат да се обаждат да мога да ги игнорирам. Поуката в цялата история, е че не трябва да тормозиш произволни хора, защото не знаеш на кого ще попаднеш. Винаги има по-злобни или по-страшни от теб. Или поне като такива ще се покажат.

InterSpace Linux Distribution

Ще се изненадате. От 2 години в InterSpace разработваме дистрибуция на Linux без да сме били финансирани за това. След като ни се наложи да мигрираме значително количество не-правителствени организации към свободен софтуер, трябваше да си създадем стандарт и философия относно миграциите. Всичките ни познания са застъпени в тази дистрибуция. Дистрибуцията цели да предостави на не-правителствените организации стабилна и проста софтуерна платформа, чрез която да извършват ежедневните си задължения. Тоест, насочена е към потребителите на настолните компютри.

История
Еволюцията на ISLD е доста забавна. Започнахме от Slackware + IceWM + разни малки програмки. В началото на миграциите използвахме Mandrake + KDE като философия, но след като се сблъскахме с компютри на по 7-8 години (32 рам, 133 мегахерца) трябваше да изработим нещо по-леко. Затова и направихме ISLD 1, което решаваше този проблем. След като останахме доволни от резултата започнахме работа по ISLD 2, като идеята за тази серия беше да е за компютри с по-големи възможности. Това беше началото. В момента работим по ISLD 4.2, която е базирана на GNOME 2.8.3 и Debian.

Принадена стойност
Какво ни прави различни от Debian? Имаме собствен инсталатор (нови живописното име Строител), който с около 20 прости стъпки позволява на на

чинаещ потребител да инсталира Linux, без да си затрие дисковете. Към инсталатора сме написали доста скриптове, които задават настройките на потребителите, привилегиите им, външния вид на работната среда, асоциациите на програмите и тн. Ivgin ни нарисува 5 тапета и като прибавим към това някой от най-красивите декорации за прозорци постигнахме модерен и приятен изглед на работната среда.

Проектът си има собствено хранилище, в което има значително количество допълнителни програми, липсващи в Debian по една или друга причина. За финал оставям доста разбазиканото ядро, която Петър компилира със завидна настървение. Щях да забравя и множеството преводи, които нашия екип направи на GNOME, като те са добавени в официалните пакети на работната среда и от това печелят всички потребители.

Параметри
Инсталация: чрез Строител (псевдо графичен интерфейс, написан на bash)
Ядро: 2.6.11
Пакетна система: Debian (100% съвместимост)
Работна среда: GNOME 2.8.3 (на български език)
Офис пакет: OpenOffice 1.1.3 (проверка на правописа)
Пощенска програма: Evolution 2.2.2
Обработка на изображения: GIMP 2.2
Гледане на филми: MPlayer
Слушане на музика: XMMS, Rhythmbox
Допълнителни програми: gbgoffice (двупосочен българо-английски речник), ISLD convertor (програма за двупосочна транслитерация между кирилица и латиница)

Разпространение
Ще ставя изключително чрез bit torrent система. За целта пуснахме собствен тракер, който ще използваме за разпространение и на други неща. Към момента дистрибуцията ще бъде качвана на 3 сървъра, които ще я разпространяват. По този начин ще спестим натоварване и трафик на cult.bg .

Проекти

Дойде пролетта за моите проекти. След като през зимата успях успешно да завърша почти всички проекти, с които се занимавах, сега някакси ненадейно се оказах замесен в няколко нови.

Open Culture
Вчера Антони Райжеков ме покани на бира, където пространствено ми обясни идеите си и виждането си за Open Culture (знаете, новия портал за свободна култура). В средата на разговора ме покани да се присъединя към проекта. По принцип не обичам да се присъединявам към нови проекти, защото се чувствам като пчеличка, която скача от цвят на цвят. Предпочитам хората да развиват проектите и аз да се включвам с малко и каквото мога. В този случай, мисля, че Open Culture вече е минал своето раждане и мога да се присъединя като редактор там. Това, което ми хареса в Тони, беше убеждението му, че Open Culture никога няма да бъде експропреиран от една институция. Именно това ме интересуваше около неговото развитие. В момента като редактор едвали ще имам много работа. Засега планирам да пускам доклади за грешка и предложения за подобряване на функционалността на системата.
Адресът на проекта е open-culture.net

Превод на „Свободна култура“ на Лари Лесиг
Преди няколко минути се присъединих към този проект. От една страна искам да участвам в превода на тази книга и това е важно за мен, от друга ще ми е много приятно да работя с приятелчетата ми от GNOME на български! В този проект ще превеждаме книга, в която се говори за свободната култура. След като от няколко дена се опитвам да убедя автори в *bpm да пре-публикуват своите статии/разкази под свободен лиценз като Creative Commons. Считам, че с превода на тази книга ще мога много по-лесно да ги убеждавам да направят тази стъпка. Проекта е в своето начало, имам 2 глави за превод. Ръководители са Александър Шопов и Калоян Доганов, което мен напълно ме устройва. Те до момента са направили доста, изградили са инфраструктурата за превода и дори са превели малко.
Адресът на проекта е thea.openintegra.com/project/freeculture

Библиотека за техническа литература в ИнтерСпейс
След като официално започнахме да заделяме пари за закупуването на литература и книги, се наложи тези книги да бъдат обособени, подредене и да им бъде изградена някаква система за ползване. За целта започнах вътрешен проект в ИнтерСпейс по създаването на библиотека, която да съдържа всички книги, собственост на нашата организация. Освен тези, които сме закупили до момента, аз дарих всички мои технически книги на библиотеката. Идеята ми е тази библиотека да бъде ползвана от членове на нашето сдружение. За целта ще разработим малък сайт, който ще се помещава в нашия Интранет, и на който ще има списък с наличните книги, малка база данни от потребители и система за разпределението и следенето на книгите. Към момента в библиотеката има около 25 заглавия, предимно за свободен софтуер.

ISLD
Това е нашата дистрибуция на Linux. По този проект работихме основно с Петър и Миро, но след като Миро ни напусна, трябваше да променим доста (основно сменихме основата от Slackware на Debian). ISLD е дистрибуция, базирана на Debian GNU/Linux, GNOME за работна среда и още много класически софтуер като OpenOffice.org. Дистрибуцията представлява едно изображение, което специална програма взима от инсталационния диск и го поставя върху твърдия диск на потребителя. Опитали сме се процеса на инсталация да бъде възможно най-опростен и с около 10 лесни стъпки, човек да има Linux на своя компютър. Според мен сме се справили добре. Разпространението ще става единствено чрез torrent-и, като по този начин ще си спестим трафик. За сега разполагаме с 3 сървъра за целта, които ще си поделят трафика по между си. В момента Наско работи по Torrent Tracker, като променя кода на един съществуващ. Доволен съм от екипа и резултата.

Между другото започнахме още няколко интернет страници и скоро ще трябва да поработим и през нощта. Нищо ново.

До Пловдив и назад

Понякога се чувствам като Тайлър Дърдън от Боен клуб. Постоянно пътувам, посещавам толкова много градове и държави без дори да мога да ги огледам. Разбира се, аз не съм турист и не ходя на туристически посещения, но все пак е жалко да отидеш в Намибия без да може да разкажеш нещо за тази държава и хората в нея. Обикновено донасям около 50 снимки, които стоят архивирани на твърдия ми диск. Затова реших да започна да посещавам градовете, които съм посетил и които се намират в България, за да мога да поживея малко в тях и да науча повече. Първи в списъка беше Пловдив.

През последната година преминах през Пловдив около 20 пъти, дори спах няколко пъти там, но никога не съм имал свободно време да разгледам тепетата и нещата около тях. Имах добри спомени от хотела и храната и нищо повече. Това трябваше да бъде поправено. Финансова рамка на пътуването:

Транспорт: 18 лева за билет в двете посоки
Хотел: 50 лева за стая за двама човека
Храна: 40 лева за вечеря, закуски и тн
Сувенири: нищо не сме купили, взех си едни пепелници от магазин за 1 лев, които днес ще занеса гордо в офиса

Пътуването до Пловдив е приятно. Винаги е било такова. Между София и Пловдив има изрядно поддържана магистрала, която позволява това разстояние да бъде взето за около 2 часа с автобус. Взимаме автобуса от новата авто-гара в София, която е построена в архитектурния стил „Нов български космодрум“. Интересното, е че въпреки огромната сграда и десетките офиси и гишета, билет се закупува отново от водача на автобуса. Някак си ми изглежда безсмислено.

Пътуването е винаги приятно, когато имаш преносим компютър и ipod. Дори може и да спиш, от бебе го владея това изкуство – да дремя по време на пътуване и по този начин времето да преминава по-бързо. Машина на времето.

Пристигнахме, разходихме се докато намерим хотел Дафи, от който имах изцяло положителни емоции. По пътя хапнахме торта в сладкарница Неделя, където момичетата са красиви но са сложили някое и друго кило. Предполагам хапват от тортите там.

В хотела ни дадоха стая, която до скоро била лукс, но вече минала в друга категория. Имаше огромно легло, банята беше оборудвана с вана, имаше телевизор, а черешката на тортата беше безплатния интернет. Климатикът беше на 6, всичко беше чисто и тн. Препоръчвам хотела на всички.

Последва прекрасна вечеря, на която оставих Ивелина да ми разказва и по този начин наваксахме много от пропуснатите неща, които винаги нямаме време да си споделим. Пихме каменица, специалитетите на заведението „Чучура“ бяха вкусни, келнерите вежливи. Стояхме на нещо като тераса, покрай нас се простираше малка, вътрешна уличка, по която минаваха абитуриенти, хората затваряха магазините си и заминаваха да прекарат една тиха вечер. Това съм запомнил и така ще остане в съзнанието ми.

Следва Благоевград.