Легофия

Лего + София = Легофия. Просто и ясно. Предполагам не съм единствения, който се дразни от дейността на така наречените „алпинисти“. Алпинисти са всички зидаро-мазачи, които могат да висят на въже, и които предлагат срещу крупна сума да измажат и уплътнят жилището ти. Алпинистите са оръжието на всебългарския егоизъм в борбата за публично доказване и съседско не-говорене.

Проблемът накратко: старите сгради са грозни и не пазят топло. Те трябва да се измажат и уплътнят. В това няма нищо лошо. Лошото става, когато всеки жител на кооперация решава този проблем самосиндикално и налага собствените си вкусове. По този начин всеки апартамент е оцветен в различен цвят, слой и носи различен телефон на алпиниста-мазач. Резултатът е… грозен.

Искаш примери? Тези снимки са направени в радиус от 500 метра около нашия офис. Само за 20 минути. Това са лошите примери.


Нещо като „мапинг“ на по-заможните съседи в нашата кооперация.


Другата страна на медала.


Елемент от тетрис.


Елитарното таванче.


Тук работи шефа. Примерно.

А това са добрите примери:


Свежо зелено.


Масовка.

Аз си представям нещата по този начин: всички се събират и решават, че трябва да се измаже и пооправи сградата. Избира се цвят, наема се алпинист и всички живеят в една по-красива сграда. На практика това е почти невъзможно. Все някой не може (или просто не желае) да отдели тези пари, все някой не харесва фирмата, цвета, датата не му е удобна и т.н. И това са хора, които живеят с години заедно и с години не си говорят.

Скоро и аз се нанасям в подобна сграда.

Кривчов

Колкото повече наближава сватбата, толкова повече тя започва да окупира свободното ми време. Преди няколко дена с Ивелина обсъждахме промяната на фамилните ни имена и аз на шега предложих да променим фамилията си имена Кривчов. В селото на баща ми всички ни наричат така, като баща ми е „малкият Кривчов“.

Не съм съвсем сигурен дали това е било официално фамилно име или просто така са ни викали, но определено ми стои доста добре. Ивелина не е на това мнение, но аз все пак държа да разкажа.

Владимир Кривчов ми стои добре, защото се намирам за доста опак човек. Все нещо не ми е наред, все нещо се мъча да поправя, все съм недоволен или пък с мен не може да се говори лесно. Идеално ми пасва.

Реалната причина да ни наричат така е доста по-прозаична. Просто кутретата са ни криви. Моите почти никак, но на баща ми и на леля ми това е силно изразено. Виждаш снимката.

King Kong

Филмът е чудесно забавление. Голямата маймуна троши, скача и реве. Единсвеното по-голямо нещо от Кинг Конг, е носът на Ейдриън Броуди, който успешно го използва като щит и шнорхел в по-напечените моменти.

Да освободим свободния софтуер


Да, това са 50 диска с Ubuntu.

Както винаги дисковете с Ubuntu пристигат точно тогава, когато си забравил, че си си ги поръчал. И този път стана така. За разлика от предишния път, сега бях поръчал 100 диска, което явно не остана незабелязано от митниците. Или поне така си мислех. Вместо дисковете да дойдат в офиса, пристигна една смотана бележка, че съм получил пратка от Холандия. Толкоз. Да отида да си я прибера от митницата. Галя, която има опит при борбата с митници, ме изглежда съжалително и ми пожела успех при освобождаването на пратката. Преди 2 седмици тя се бореше да вкара в България една изложба, която съдържаше „70 килограма ел. уреди“. Когато излагаш видео и звуково изкуство, изложбите са най-различна техника. Много е трудно да убедиш митниците, че няма да продадеш техниката. Но това е друга история за друго време. Да се върнем на моето Ubuntu.

Та избръснах се и отидох до митницата. Намира се зад новата автогара в София. Влязох с идеята, че ще се боря с някакви дебили и че ще трябва да им доказвам, че 50-те комплекта дискове са легални и няма да ги продавам. Бях приятно изненадан, когато една много заспала дама зад мръсно гише ми съобщи, че трябва да дам 4 лева и да ходя на някаква друга каса. Оказа се, че ме викат там, защото докато идвали дисковете са ги намокрили и опаковката им се е скъсала. При повредена опаковка имам право на възражение. Възражение нямам. И така свободният софтуер беше освободен от българските митници. В момента го раздавам на колеги и посетители в InterSpace. Решил съм тази пратка да я раздам предимно на хора, които нямат GNU/Linux или пък са много начинаещи потребители. Със сигурност ще запазя малко за следващия ми курс в ИПАЕИ, където обучаваме системни администратори.

Въпреки еуфорията около Ubuntu, в момента Петър ми инсталира FreeBSD. Ще го ползвам за тестовите версии на GNOME.

Локализация! Локализация! 2

От доста време се мъча да намеря време и да започна организирането на конференцията за преводи на свободен софтуер – „Локализация! Локализация! 2“. За жалост номинално ще пропуснем 2005-та година и ще я направим през януари 2006-та година. Какви са причините за забавянето? От една страна изключително натоварената ми програма, от няколко месеца съм в нещо като непрестанен-работен-транс, който няма да ме пусне скоро. Освен личната ми заетост, имах желание конференцията да бъде организирана извън София. Пробвах с различни партньори (организации), но липсваше интерес към подобен род събитие. Не знам защо, но всички потенциални партньори на подобно събитие ни третираха като касичка и искаха от нас да им заплатим партньорството. Това никога няма да стане, защото „Локализация! Локализация!“ няма пряко финансиране.

След поредния ми неуспешен опит да намеря локален партньор, който да ни помогне с организирането на конференцията реших да променя малко концепцията и да се обединя с някой, който прави подобни неща. Следващата „Локализация! Локализация!“ ще бъде организирана съвместно с конференцията на „Линукс за българи„. Разговарях с Мирчо и имам свободата да оформя концепцията за самото събитие. Затова сега мисля концепция.

Това, за което веднага се сещам, е конференция посветена на превода на различните дистрибуции. Ще се радвам ако преводачите на Ubuntu/SUSE/Mandriva/Fedora и т.н. проявят интерес. Също така ще се радвам да видя и преводачите на Mozilla Firefox сред лекторите. Предишната конференция беше насочена към преводите на работни среди, сега може да я организираме към преводите на дистрибуции и техните специфични инструменти. Ще се получи интересно и полезно, защото ще има още запознанства и като краен ефект може да почустваме по-стандартизирани преводи на работните среди и инструментите предоставяни от дистрибуциите. Това е едната идея.

Втората ми идея е да направим конференцията не толкова „репрезентираща“, ами по-практична. Тоест да се проведат серия от обучителни лекции, които да засягат по-техническите аспекти на локализацията. Това също ще бъде интересно и полезно.

Ако искате да се включите в организирането или пък имате идеи как да бъде организирана конеференцията – пишете ми.