Kaladan @ Flickr

Kaladan @ flickr

От няколко дни се подвизавам във Flickr, където съм решил да споделям снимките ми, които имат, хм, някаква естетическа стойност. Да, беше неизбежно.

Сватбата на Мария и Пешо

Беше забавно – танци, уиски, хора… абе, истинска сватба, като само липсваше бой със столове между двата рода. С „младите“ се познаваме от „десетки“ години, минавайки през съученици и после колеги (и с двамата). Дано животът им бъде все така хубав и с повече викове горчиво.

Този път се справих по-добре със снимките и дори екипът, който снимаше сватбата, ми викаше „колега“. Понеже не снимах със светкавица в момента има около 1500 снимки, на които трябва да се оправят цветовете, но пък има изключително малко прегаряне.

Сватбата на Мария и Пешо
Дъ подписване. Тази част никога не ми е била забавна, като добрата новина, е че напоследък служителките от обредните бюра са по-минималистични и официалната церемония е с една идея по-нормална.

Сватбата на Мария и Пешо
Класиката с излизането през задния вход и оркестърът, който чака в засада. Хвърчат жито и китки.

Сватбата на Мария и Пешо
Първият танц, в който Пешо почти спазва благоприличие.

Сватбата на Мария и Пешо
Менчевият шут беше толкова силен, че целият ме опръска с вода. Подозирам, че Мария се целеше в мен, като желязото за малко да ми отнесе главата. Първото щяло да е момиче, ама според съвременната наука ще е момче.

Сватбата на Мария и Пешо
Дъ булка.

Сватбата на Мария и Пешо
Мария изтегли късата клечка, като според традицията това означава, че няма да е шефчето в къщата. Едвали.

Сватбата на Мария и Пешо
Кумът се беше запотил, та се наложи специализиран екип да го забърсва.

Сватбата на Мария и Пешо
За първи път виждам хвърляне на букет от балкон на хотел. Жертви нямаше.

Голяма играчка пада с премахването на жълтото, като сигурно съм източил около 2 кофи от него. Определено ми трябва бърз варио-обектив и читава светкавица, но потрай сърце.

Военен парад, 6 май, Гергьовден

На 29 години съм, но за първи път ходя да гледам военен парад. Колкото и да е странно по телевизията изглежда по-внушително, можеби защото сменят гледните точки постоянно и така се постига по-пълно покритие. Отидох с идеята да снимам, но още там усетих липсата ми на опит защото не избрах добро място за снимане. По-точно избрах добро място за снимане, но явно не бях единствения защото точно пред мен се строиха около 10 полицаи, които зяпаха събитието (явно не бяха виждали войници, защото стояха с гръб към публиката). Освен, че не се занимаваха да охраняват, служителите на МВР се смяха през цялото време, а особено силно по време на речта на президента, който говореше за исторически победи, морал и т.н.

Ако изключим всичко това – беше сравнително интересно. Минаха всички видове войски и техника (щеше да е яко да мине и кораб, но уви), свириха се бойни маршове и дори имаше гости от НАТО. Самолетите малко ме разочароваха, защото цяла седмица летяха над главите ни, за да тренират, докато на самия парад профучаха за няколко секунди и изчезнаха. Щеше да бъде яко ако бяха врътнали още 1-2 кръгчета, но не стана.

И за финал да споделя, че аз съм ЗА такива събития независимо от цената им. Хубаво е на площадите да видиш хора, които са се събрали не за да протестират, ами за да се забавляват. Вдигащо е.

Ето и снимки, от които не съм доволен, но догодина ще се промъкна сред истинските фото-журналисти и ще обадя по-добри кадри.

Военен парад

Военен парад

Военен парад

Военен парад

Военен парад

Военен парад

Военен парад

Военен парад

Военен парад

Военен парад

Военен парад

Военен парад

Военен парад

Военен парад

Военен парад

Военен парад

София в разгара на празничната пустош

Заради тъпото време Камен така се беше вкиснал, че стените в тях бяха започнали да хващат мухъл. Моето настроение също не беше цветущо и затова решихме да излезем да снимаме напук на дъжда. Снимките не трябваше да са реалистични, напротив – максимално засилихме цветовете. И докато бягахме слънцето пекна.


Тук все още не се бях вкиснал. Ще решите, че съм снимал в гора, но ще сгрешите. Това е точно пред блока, а секунди по-късно се пъхнахме в колата и се гмурнахме в HIT. Кисело мляко, сухари, зеленчуци… както всяка събота.


Тук вече се бяхме вкиснали. Ако решите да скачате от моста Чавдар, върху релсите долу, ще видите това в последната си секунда. Няма да е красиво. Да не кажете, че не съм ви предупредил.


Просто бяхме длъжни да заснемем такова клише.


Неравната борба между архитектурата и природата.


Когато снимаш в опасни квартали винаги можеш да станеш жертва на уличните зверове. Те, макар и ранени, са винаги готови да те изнасилят, както се вижда на тази снимка.


Запознайте се с Карборатор. Дядото на Терминатор.


Толкова България.


Вече не ги правят като едно време.


Калина в местна кръчма (капацитет 50 човека, заети места – 3) по време на глобалната финансова криза.


София гори! Уви, не.

15 минути слава

15 минути. Точно толкова отнема на Калина да мине от състояние на покой към състояние на див-енергиен-преразход (способна е да обръща маси, докато крещи с 300 децибела). През това време основно се озърта и/или гледа в една точка.

Любопитен факт: по време на тази фото-сесия, Калина напълни гащите 🙂