От няколко дни се подвизавам във Flickr, където съм решил да споделям снимките ми, които имат, хм, някаква естетическа стойност. Да, беше неизбежно.
Сватбата на Мария и Пешо
Беше забавно – танци, уиски, хора… абе, истинска сватба, като само липсваше бой със столове между двата рода. С „младите“ се познаваме от „десетки“ години, минавайки през съученици и после колеги (и с двамата). Дано животът им бъде все така хубав и с повече викове горчиво.
Този път се справих по-добре със снимките и дори екипът, който снимаше сватбата, ми викаше „колега“. Понеже не снимах със светкавица в момента има около 1500 снимки, на които трябва да се оправят цветовете, но пък има изключително малко прегаряне.
Дъ подписване. Тази част никога не ми е била забавна, като добрата новина, е че напоследък служителките от обредните бюра са по-минималистични и официалната церемония е с една идея по-нормална.
Класиката с излизането през задния вход и оркестърът, който чака в засада. Хвърчат жито и китки.
Първият танц, в който Пешо почти спазва благоприличие.
Менчевият шут беше толкова силен, че целият ме опръска с вода. Подозирам, че Мария се целеше в мен, като желязото за малко да ми отнесе главата. Първото щяло да е момиче, ама според съвременната наука ще е момче.
Дъ булка.
Мария изтегли късата клечка, като според традицията това означава, че няма да е шефчето в къщата. Едвали.
Кумът се беше запотил, та се наложи специализиран екип да го забърсва.
За първи път виждам хвърляне на букет от балкон на хотел. Жертви нямаше.
Голяма играчка пада с премахването на жълтото, като сигурно съм източил около 2 кофи от него. Определено ми трябва бърз варио-обектив и читава светкавица, но потрай сърце.
Военен парад, 6 май, Гергьовден
На 29 години съм, но за първи път ходя да гледам военен парад. Колкото и да е странно по телевизията изглежда по-внушително, можеби защото сменят гледните точки постоянно и така се постига по-пълно покритие. Отидох с идеята да снимам, но още там усетих липсата ми на опит защото не избрах добро място за снимане. По-точно избрах добро място за снимане, но явно не бях единствения защото точно пред мен се строиха около 10 полицаи, които зяпаха събитието (явно не бяха виждали войници, защото стояха с гръб към публиката). Освен, че не се занимаваха да охраняват, служителите на МВР се смяха през цялото време, а особено силно по време на речта на президента, който говореше за исторически победи, морал и т.н.
Ако изключим всичко това – беше сравнително интересно. Минаха всички видове войски и техника (щеше да е яко да мине и кораб, но уви), свириха се бойни маршове и дори имаше гости от НАТО. Самолетите малко ме разочароваха, защото цяла седмица летяха над главите ни, за да тренират, докато на самия парад профучаха за няколко секунди и изчезнаха. Щеше да бъде яко ако бяха врътнали още 1-2 кръгчета, но не стана.
И за финал да споделя, че аз съм ЗА такива събития независимо от цената им. Хубаво е на площадите да видиш хора, които са се събрали не за да протестират, ами за да се забавляват. Вдигащо е.
Ето и снимки, от които не съм доволен, но догодина ще се промъкна сред истинските фото-журналисти и ще обадя по-добри кадри.
София в разгара на празничната пустош
Заради тъпото време Камен така се беше вкиснал, че стените в тях бяха започнали да хващат мухъл. Моето настроение също не беше цветущо и затова решихме да излезем да снимаме напук на дъжда. Снимките не трябваше да са реалистични, напротив – максимално засилихме цветовете. И докато бягахме слънцето пекна.
Тук все още не се бях вкиснал. Ще решите, че съм снимал в гора, но ще сгрешите. Това е точно пред блока, а секунди по-късно се пъхнахме в колата и се гмурнахме в HIT. Кисело мляко, сухари, зеленчуци… както всяка събота.
Тук вече се бяхме вкиснали. Ако решите да скачате от моста Чавдар, върху релсите долу, ще видите това в последната си секунда. Няма да е красиво. Да не кажете, че не съм ви предупредил.
Просто бяхме длъжни да заснемем такова клише.
Неравната борба между архитектурата и природата.
Когато снимаш в опасни квартали винаги можеш да станеш жертва на уличните зверове. Те, макар и ранени, са винаги готови да те изнасилят, както се вижда на тази снимка.
Запознайте се с Карборатор. Дядото на Терминатор.
Толкова България.
Вече не ги правят като едно време.
Калина в местна кръчма (капацитет 50 човека, заети места – 3) по време на глобалната финансова криза.
София гори! Уви, не.
15 минути слава
15 минути. Точно толкова отнема на Калина да мине от състояние на покой към състояние на див-енергиен-преразход (способна е да обръща маси, докато крещи с 300 децибела). През това време основно се озърта и/или гледа в една точка.
Любопитен факт: по време на тази фото-сесия, Калина напълни гащите 🙂