Моите странни хобита: да снимам цифрите по улиците

Понякога липсата на стандарт е хубаво нещо, особено в София. Град, в който общината тотално е абдикирала от слагането на табелки и създаването на стандарти за информирането на гражданите си. От всичките ми пътувания, единствения град, който е разграден колкото София беше Фритаун, Сиера Леоне.

Цифрата 10
Като бях малък и си изгорих пуловера с бенгалски огън. От радост и любопитство пробвах да видя какво ще стане ако допра бенгалски огън до пуловера. Става дупка. След което не можах да повярва и искрено съжалявах. Дълго време гледах читавата повърхност като местех плавно погледа към дупката с надеждата да се махне от там. Тази стена и тази цифра ми напомниха за това.

Цифрата 275
Запазените стари сгради в София са рядкост. Разглеждам ги с особено голям интерес. Подсказка: понякога от тях са останали само входните врати и звънците.

Един коментар към “Моите странни хобита: да снимам цифрите по улиците”

  1. Не знам защо си мислиш, че е странно или пък че си само ти 🙂
    Това е е едно доста интересно занимание според мен 🙂

Вашият коментар