Мигрирането на съдържанието на *bpm към Creative Commons не е проста работа. Защо подобна миграция е наложителна? Няма един отговор на този въпрос и не бих казал, че ще спечелим много. Основната идея е да не заключваме съдържанието, което се публикува при нас, а да гарантираме неговото разпространение посредством популярността на на сайта. За мен *bpm винаги е бил предимно доставчик на съдържание, отколко портал към такова. Тоест преминаването към един по-свободен лиценз на съдържанието ще засили тази наша роля и най-вече ще регламентира правата и задълженията на потребителите спрямо нас. Фактът, че ще притежаваме гъвкава и проста система за лицензиране, ще ни позволи най-сетне да регламентираме ясно какво може да се прави с предоставяното от нас съдържание и какво не. Миграцията няма да е пълна, дори част от съдържанието ще остане изцяло не-свободно. Малко или много това не-пълно мигриране е обосновано от следните проблеми:
1. В електронното списание има 637 статии писани от различни автори
Това е огромно количество и е натрупано през последните 4 години. Екипът на списанието не поддържа контакти с голяма част от тях. *bpm не е собственик на авторските права на статиите и миграцията към CC не може да стане с едностранно решение, а единствено с решение на отделния автор. Следователно трябва да говорим с голяма част от авторите и да им обясним какви са ползите от подобна миграция. Радвам се, че Lucash се захвана с миграцията и ще обучи останалите редактори относно лиценза. След това всички заедно ще започнат малки кампании по миграцията на собствените си рубрики.
2. Част от авторите няма да искат да освободят своите статии.
Това е нормално и е тяхно право. Следователно в системата за лицензиране ще запазим възможността авторът да публикува нещо в *bpm без да го освобождава или лицензира под CC.
След като освободих моите статии в *bpm, поговорих с Anima, която също освободи своите. След това освободих и този блог. Следващата ми стъпка ще е да разпространя поезията ми под този лиценз, както и личния ми сайт. Като се замисля в перспектива, истински голямата миграция на съдържание ще дойде при мигрирането на Култ.бг, но за моя радост това няма да го правя аз, защото както всички знаете, вече не съм главен редактор 🙂
Толкова за свободата.
Относно работата.
Следващите няколко месеца ще се окажат доста натоварени с работа. Ще ми се наложи да възобновя пътуванията ми в провинцията и чужбина, което не ме радва много. Освен това ще трябва да се концентирам върху процеса на разработка на няколко интернет страници за супер важни клиенти. Радостната новина напоследък е, че Институт Отворено Общество (един от основните ни донори) е наел консултанти, които да ни помагат да бъдем устойчиви. Което ще рече, да не разчитаме само на донори, но и да изкарваме някакви пари и да самофинансираме дейностите си. Това е чудесно, защото ние сме възприели тази политика от години и най-сетне тя ще бъде поощрена и подпомогната.
Последните няколко дни с Пешо работим върху инсталатора на нашата дистрибуция на Linux. За незапознатите, казва се ISLD, базирана е на Debian + Gnome и е насочена към потребителите в българските неправителствени организации. Вече си има инсталатор, който е изключително прост и дори аз мога да го ползвам без проблем. Дистрибуцията ще се разпространява през torrent-и, като основните два сървъра ще бъдат моя домашен компютър, и домашния компютър на Наско. Ако някой иска да участва в процеса на разпространение – нека ми пише.
Започнах с CC, завършвам пак с него. Вече имам копие на Свободна култура, подписано от Лари Лесиг, и го чета доста внимателно. На срещата на преводачите, която се проведе вчера Сашо Шопов разказа за новия си проект с Калоян Доганов – превода на тази книга. Познайте кой се присъедини към него – Аз!
