Публикация без снимка

„Всяко общество, което би жертвало малко свобода, за да придобие малко сигурност не заслужава нито едно от тях и ще ги загуби и двете.“ – Бенджамин Франклин

По принцип не си падам по цитатите, но горният много добре описва настроението ми вчера и днес и ме мотивира да разкажа за следната ми случка.

Имам хубав фотоапарат и обичам да снимам. Вчера се разхождах из центъра на града и заснемах ледени пързалки, банки, министерства, рушящи се сгради и каквото ми скимне. До моментът, в който реших да заснема една маслинено зелена къща – Консулство на Исландия в България. Консулството се намира на пресечката между ул. „Славянска“ и ул. „6-ти септемви“. Доскоро това беше една запусната къща, която беше ремонтирана цяло лято и аз исках да я заснема, за да покажа „Преди“ и „След“. Любопитното беше, че ако се загледаш пише, че е консулство на република Исландия (има една малка табелка), но на тротоара пред нея бяха подредени 3-4 тенекии от саламурено сирене, пълни с камъни, които пречеха на коли да паркират пред къщата. Това ми се стори особено забавно и реших да го заснема.

Улица „Славянска“ е малка улица, има множество неправилно паркирали коли, тесни тротоари и аз отидох сравнително далеч от сградата, за да я заснема. Отворих си фотоапарата, насочих го към сградата, прицелих се в тенекиите и снимах. Точно в този момент, отнякъде се появи цивилен господин, който тръгна заплашително срещу мен и взе нещо да ми ръкомаха. Дойде до мен и ми каза, да изтрия снимката. На въпросът ми „Защо“ започна да ми обяснява, че ако не изтрия снимката ще врътне един телефон и ще ме приберат, че тук е забранено да се снима, защото това е територия на друга държава. Това се случва на самата улица – Славянска, която по мои спомени си е баш в центъра на София, България, Европейски съюз.

Господинът не се представи, не носеше никаква униформа, не каза според кой закон точно, наредба или каквото е там законово основание е забранено да се снима. На сградата нямаше никакви изрични указания, че снимането е забранено – например знак за забранено снимане и т.н. Все пак заплахите на господина си оказаха влиянието и аз бесен изтрих снимката, след което той пожела да разгледа останалите снимки на фотоапарата, за да е сигурен, че няма други снимки и ме пусна да си вървя. Държа да отбележа, че аз дори не съм стоял на бордюра пред „консулството“. На въпросът ми към господина „А вие кой сте“ – той ми отговори – „Не съм длъжен да ти казвам кой съм“. Затова мога само да го опиша – възрастен мъж с бяла коса, над 50 годишна възраст, висок около метър и деветдесет с обратна захапка и брада тип катинар, добре сложен.
След като ме пусна аз се почувствах супер прецакан и някак си с нарушени права. Защо някой си позволи да ме заплашва, да ме ПРИНУДИ чрез заплахи да изтрия моята снимка, без да се идентифицира, без да носи униформа и без да посочи законово основание за това? Затова реших да проверя коя е точно законовата наредба, която ми забранява да снимам къщата на почетния консул на Република Исландия в България. Върнах се в офиса и разпитах колегите ми. Говорих с фотографи, които ми казаха, че охраната винаги прави подобни проблеми. но те не знаят коя е законовата разпоредба. Обадих се и на други хора и много от тях ми казаха, че няма наредба, закон или спогодба, която да забранява снимането на сгради на чужди мисии в България. Има закон, който забранява снимането на обекти с национално значение – но това са български сгради. Също така разбрах, че почетния консул на Република Исландия е Цветелина – приятелката на Бойко Борисов, а човекът който ме принуди да си изтрия снимката най-вероятно е от охранителната фирма ИПОН.

Въоръжен с тази информацие се върнах, за да говоря отново с господина от охраната, а и за да разгледам пак къщата за някакви табели дето забраняват снимането и закони посочени, които забраняват снимането – абе нещо, което да оправдае действията ми. Когато пристигнах обратно на мястото видях, господина от охраната да си говори с един полицай, който не разбрах как беше попаднал там. Запътих се директно към тях и заговорих полицая. Попитах го дали има законова наредба в България, която да ми забранява да снимам сградата до мен. Полицаят отрече да знае за такава наредба, въпреки това ми каза, че е по-добре да искам разрешение от собствениците. Не ми обясни защо, просто било по-добре. Господинът от охраната вече си беше сложил униформата на ИПОН (униформа силно казано – черно яке с надпис, което го кара да прилича на мях с вода). Въпреки че пред него полицаят каза, че няма законова наредба и основание да ми забранява снимането той продължаваше да ми казава, че „някой е наредил“ и аз не мога да снимам. На въпроса „кой е този някой“ той каза, че „няма нужда да ми казва“. Хайде бе! Няма нужда.

В крайна сметка се съгласи да ми разреши да снимам, но ако „запише пълните ми данни“. Аз му отговорих, че само полицията може да ми записва пълните данни, а той може да ми иска идентификация само ако се засиля да влизам в консулството дето го охранява. След което той каза: „Повече не искам да говоря с вас и се фръцна“. Предполагам тогава можеш да заснема сградата, но реших че в този момент не ми се снима и си заминах.

С тази случка искам да повдигна следните въпроси:

1. Има или няма закон, подзаконов акт, който да регламентира заснемате на сгради в България, които са на дипломатически мисии?

2. Личната къща на почетния консул води ли се екс-територия?

3. До къде се простират правата на личните охранители и могат ли те да спират произволни хора от улицата и да им трият снимките? Утре могат да решат да събират такса за преминаваме пред къщата?

4. Защо охранителят от частната охранителна агенция си позволява да отправя заплахи, да пипа личното ми имущество, да пипа мен, без да се представя кой е и кой закон му разрешава да прави това извън охраняваната от него сграда? (Въпросът е риторичен – защото е олигофрен)

5. Струва ли си да се направи Flash Mob, който да води до заснемането на тази сграда?

Отварям коментарите към тази публикация. Просто искам да разбера истината. Може и аз да греша.

25 коментара към “Публикация без снимка”

  1. Здравей Каладан.

    Твоята история много ми напомни на една моя случка преди 2 години – по-точно по-миналата зима. Беше зимата, когато падна големият сняг във Варна. Станах сутринта, твърдо решена да отида на работа, но когато излязох от къщи и изминах стотина метра, бързо се отказах.

    Върнах се, грабнах фотоапарата и излязох пак, за да снимам апокалиптичната картинка. След като минах по главната и по някои от пресечките и щраках огромните преспи и закъсалоте коли, в един момент, някой ми извика и се обърнах. Беше унифирмен. В този момент се усетих, че стоя пред сградата на руското консулство. Попита ме какво съм снимала преди малко и му обясних, че снимам преспите. Той, обаче, ми посочи към една охранителна камера и настоя да извадя лентата от фотоапарата. Казах му, че апаратът ми не е с лента, а цифров и няма как да извадя от него лента. Предложих му да дойде с мен до вкъщи, за да му покажа снимките на компютъра ми (тогавашния ми фотоапарат нямаше дисплей) и да се увери с очите си, че ще ги изтрия. На него явно не му се понрави подобна перспектива. Поиска ми лична карта, но аз бях излязла от къщи без чанта, не носех нищо освен фотоапарата.

    Охранителят започна да звъни на някого. Каза, че трябва да изчакам да дойде патрулката. В този момент започнах да си представям как ме арестуват и прибират в ареста с някакви крадци и убийци. За мой късмет след малко се обадиха и казаха, че патрулката била закъсала и не можела да дойде. Явно са го инструктирали да ми запише данните, защото втори охранител ме „придружи“ до вкъщи, за да си взема личната карта и се върнахме обратно до консултвото. След като ми записаха данните, стоях в абсолютно недоумение какво ще ме правят. А те ми казаха, че мога да си ходя. Така и не се наложи да трия снимките….

    Сега се замислям, че тогава не ми мина през ума въобще имаха ли те право и наистина има ли закон, който забранява снимането на посолства и консултва.. Така че ще се радвам да науча.

  2. И аз като теб нямам конкретен отговор на тези въпроси. И защото също съм възмутен от спокойствието, с което масово хората приемат такива превишавания на правата на охранителите, питам същите въпроси и аз.
    Предполагам, че новата ърбан-среда (камери за щяло и нещяло из улиците) естествено води до по-лесно приемане на своеволната полицейщина. Но това не е оправдание. Така става не само пред посолства и консулства, а на гари и автогари, дори и пред офисите на най-обикновени фирми. Наскоро бях ядосал така фирмаджия, а пък дори не снимах точно сградата му, а нещо до нея.
    Според мен това е вгнездено в цялото ни градско общество и е една от проявите на „еволюиралата“ мутренщина. Аз съм скептичен за гражданското влияние върху такива полу-мафиотски неща и затова се оглеждам и „надушвам“ такива бабанки преди те мен – затова и досега не се е стигало до триене на снимка.
    Но въпросът е принципен. Мерси, че отваряш темата, Владо!

    (Между другото, нали знаеш, че изтрита снимка може да се възстанови след това? Файловата система на апаратите днес е архивната FAT – ако не правиш снимки след това върху нея, имаш възможност с прости инструменти да си възвърнеш файла. При изтриването му се изтрива само името във файловата таблица, не и съдържанието.)

  3. Мисля, че първите три въпроса също са риторични.

    Flash mob е супер идея. Но да се снима не сградата, а чичката от ИПОН. След което – графити по шаблон с лицето му върху къщата. И отдолу да пише ‘Love, Boyko’. Tака на всяка къща. Може като екстра, човек като види това графити – веднага да си трие снимките.

    Кретени. Бой за Бойко.

  4. здравей, владо.
    кофти е да чете човек тези редове. случвало ми се е да ми бучат защо снимам дадена къща, въпреки че обикновено питам. ако има кого. в случай като твоя не питам. и не трия. не си давам апарата и личната карта. тоя като е катил да викне служител на общинска да ти поиска личната карта. искаш му да се представи, записваш си номера на картата му за да провериш кой точно е в последствие. (и не снимаш повече на нея карта за да направиш undelete като се прибереш, те това и заслужават).

    1. не съм чувал да има. нямаш право (въпрос на тълкуване) да снимаш някой без изричното му съгласие. тълкуването беше по отношение на това дали се намира на публично място. не е като да снимаш на площада и някой да минава, и да го издебнеш с дългото варио.
    доколкото знам в германия доста сгради нямаш право да ги фотографираш без позволението на архитекта им, еди колко си години след като са построени (трябва да го провериш, приятел се беше оплаквал за германия че са му записали личната карта при подобен случай като е снимал някакъв офис отвън).

    2. не знам сигура, консулствата по принцип са си територия на нея държава.

    3. до никъде. ако те хванат в нарушение са длъжни да извикат полиция.

    4. защото е голям олигофрен, навярно.

    5. струва си. преди време бяха строшили (игумена лично) апарата на един профи в един от манастирите, и имаше сбирка от фотографи от цялата страна в манастира, всеки с колкото апарати може да носи и по разкази било доста весело :)))) и никой нищо не им е казал.

  5. Не грешиш никак – ако ти стиска, снимай. Както сам си се уверил, законово основание да те спрат няма. Не си първия, нито ще си последния, който нечии охранители са възпрепядствали да снима. Както отбелязваш в цитата по-горе, свободата не е даденост и не идва без доза риск. Аз винаги се заяждам и обикновено резултата е, че охраната поддава и ти обръща гръб с разни устни заплахи в търсене на някой по-висшестоящ или пък органите на реда. Естествено, те рядко се реализират.

  6. По точка 5 –> аз съм за подобно действие. И нека не бъде само нееднкоратно.

  7. Абсурдно е. Разбирам когато Майкъл Мур снима сградата на посолството на Саудитска Арабия в САЩ и го гонят оттам, но това е чувствителна тема за тях. В твоят случай, мисля че не е основателно. И за мен е интересно да разбера какви са правилата.

  8. Как ще му позволиш да ти изтрие снимката и да ти разглежда фотоапарата?! И имаш наглостта да слагаш цитата на Франклин.

  9. Утре ще отида да снимам там, докато тоя дойде и се опита да ми изтрие снимките. Пък ще видим къде ще ме закара, ако ще и в Guantanamo Bay. 🙂

  10. Веднъж ни забраниха да снимаме една интересна кола, паркирана в двора на британското посолство. Историята беше почти същата. Само че не беше охранител, който ни забрани да снимаме, а полицай в униформа, който пазеше посолството (българин).

    Не знам, дали има законова разпоредба, която да забранява снимането на някои сгради в България.

    Мисля, че в случая действа принципът на силата („Ако ти не изтриеш снимката/Забранявам ти да снимаш – Ще те набия, ще ти взема фотоапарата, ще те арестувам, ще си имаш проблеми“.

    Освен, че охранителят е бил олигофрен, някой му е дал властта да се държи така (и му е показал, че може да се държи така безнаказано). Страната ни е във властта на беззаконието и често грубата сила решава всичко…

    По твоя въпрос номер 3:

    Кратка история: С жена ми една студена вечер карахме колела в посока Витоша (планината). Беше може би миналата година, зимата. По принцип обичаме карането на колело и понякога си правим по-дълги разходки.

    И така, онази вечер карахме малко по булевард „България“ и влязохме някъде в Бояна, май… Доста повъртяхме, в един момент почти всички къщи свършиха, стана доста високо, и решихме да спрем запъхтяни на тротоара до една къща с високи стени и охранителни наблюдателници по ъглите и с прожектори, които осветяваха околността ярко.

    Нали ги знаете тези къщи, със зид 2+ метра, бодлива тел горе, масивни стоманени врати и т.н. Където си отдъхват големите „клечки“ и босовете на мафията, а също и някои наши управници (разликата е трудно да се забележи, поне по външния вид на къщите).

    И така, спряхме ние за малко на тротоара, да си вземе дъх, да пийнем малко вода и да тръгнем обратно към София.

    В следващия момент от една будка излиза „охранител“, чича на 50+ години, и ни обявява „Изчезвайте оттук, вие не можете да стоите на този тротоар!“

    „Как така не можем? Това е тротоар, това не е частна собственост!“

    (Спряли сме на тротоара до пътя за 2 минути, преди да се върнем към града!)

    „Не!“, обяснява чичата, ще си имаме „проблеми“, и веднага да се махаме оттам! Започна да ни заплашва.

    Набързо пийнахме вода и обърнахме към града.

    Та дотук по въпроса с „такса преминаване пред къща“.

    Няма такса „тротоар“ пред къща на мафиот, но може да те накарат да НЕ СТЪПВАШ по тротоара му – или да те пречукат, без много много да ти обясняват, кой и как и какво…

    „Тая държава“… е очевидно в чия власт.

    Затова се чувстваме чужденци тук.

    Това от мен 🙂

  11. Приятелка ми даде линк към темата ти. Казуса е наистина важен. Аз също щракам напоследък доста стрийт и съм си заплюла бразилска легация, но приятелят ми ме спря точно поради случката по-горе. Бих се тествала да питам полицаи, които охраняват и също така да попитам юрист за основанието на господина по-горе. Но защо ли си мисля, че знанието няма да промени факта, че ще продължат заплахите при подобен опит.

  12. Интересно как ли биха реагирали тези господа охранители на факта, че във Вашингтон можеш да си снимаш колкото и когато поискаш пред посолствата. Аз за един ден се снимах пред 45, поне. Включително и нашето:

    http://farm1.static.flickr.com/104/290862758_06b2f87c98.jpg?v=0

  13. Привет, Каладан!

    Много интересни коментари относно снимането в София/България си събрал, дори аз намерих ценни идеи;-)

    BTW, този твой експеримент с „отключването“ на коментарите според мен показва, че за хората, които те четат, твоята аудитория („блогитория“?:-p) е важно да могат да коментират най-интересните неща, да оставят „feedback“ на сайта ти… Така че на твое място аз бих отключил за в бъдеще повече от един пост… Но това си е мое мнение 🙂

    Колкото по темата за снимките и Flash mob…

    Ето този коментар много ми хареса;-) Идеята може да се доразвие дори и вместо графити по къщата на охранителя – онлайн шаржове! 😀

    Примерно, нещо като моя забавен експеримент отпреди няколко дни, когато опитах да се „клонирам“ с Fireworks и двете ми „аз“ да правят съвсем различни неща;-)

    Дето се вика, с хумор да се подходи, тъничко:)))

    Поздрави, засега това от мен:)

  14. Вчера няколко човека си направихме фоторазходка в центъра на София и общо взето ни се случи подобна случка пред британското посолство на бул. Васил Левски.

    В първия момент охраната (служител на Жандармерията) като че ли се поувлече малко, защото се провикна „Не снимайте“ и дойде да ни види апаратите на всички, за да разбере дали сме снимали и какво сме снимали. Завързахме разговор, от който се разбра следното:

    НЯМА забрана да се снимат посолства, с изключение на американското. (затова казах, че охраната се поувлече в началото)

    Ако някой снима посолство, охраната ще му поиска да се идентифицира, за да включи случката в дневния си рапорт. Ако охраната не се състои от служители на МВР, такива трябва да бъдат извикани, защото само те имат право да искат установяване на самоличност.

    Охраната НЯМА право да иска изтриване на снимки от апарата или да изземва апарати, ленти и т.н.

  15. Няма да вземам отношение по конкретната случка, защото единствено ми се приисква да псувам. Но искам да кажа, че проблема за това какво е разрешено и какво не за снимане е решен разнообразно в различни страни. Доколкото знам в САЩ нещата стоят така – имаш право да снимаш всичко, което се вижда от публично място т.е. ако ти си на улицата дори да снимаш някого през прозореца му докато си е вкъщи не си в нарушение – ако не иска да бъде сниман да си е пуснал щорите. Не знам наистина ли е така и не знам как точно е в България, но една такава формулировка ми се струва добър вариант.

  16. Здравейте всички.

    За пръв път влизам в този сайт. Преди малко приятел ми прати линка към тази интересна тема. Иска ми се да споделя малко мисли по темата.

    Като начало: Това, че посолството се води чужда територия принципно не означава „Забранено снимането!“ В противен случай би трябвало да унищожа всички снимки, които съм правил в чужбина – все пак съм снимап чужда територия 🙂

    Редно е да се иска разрешение за снимане на хора и обекти с особена важност, когато има дори и малко съмнение за подобни недоразумения. От елементарна етика най-малкото и точно, за да не изпадаме в положението да изглеждаме като въпросния г-н, който не се е представил дори. Разбира се, не винаги това е възможно – но когато е възможно и има съмнения – първо питайте! Има по-голям шанс да избегнете проблеми (най-вече за вас самите). Освен това опита показва, че в повечето случаи ще получите отговор: Да, може. Дори едно одобрително кимване от човека би било досатъчно (ако снимате човек).

    Хора без мисъл е имало и винаги ще има (особено в БГ). Това не означава, че и ние трябва да сме такива. Има една поговорка: Простака е непобедим. Загуба на време е да се опитвате да спасявате света. Това е работа на Брус Уилис! :))

    Ако искате пък да се борите – направете го умно. Отидете с включен диктофон (скрит!) и като почнат да ви говорят – ще имате доказателство, с което да ги тормозите 🙂

    Все пак съвета ми е (ако приемате такъв) – снимайте за удоволствие и не си разваляйте кефа 🙂

  17. Все едно разказваш моята история.
    Вчера, въпреки студа, излязох на разходка с фотоапарат, за да потърся вдъхновение, за да създам една книжарница. Взех си фотоапарата, защото отдавна се каня да снимам най-красивите стари къщи на София. Започнах от турското посолство и можеш да си представиш какво ми се случи- излезе някакъв униформен, с когото доста дълго време се разправях.
    След като му обясних, че съм студентка и уча архитектура, че страшно много харесвам сградата на турското посолство, че за мен е една от най-красивите сгради и алабала, той ме заплаши, че ще вземе фотоапарата и личната ми карта. Сигурно щях да се разправям и още, но фотоапаратът не е мой така че се отказах.
    Не мисля че е редно да има такива закони- най-малкото- безсмислени са, особено ако са свързани с евентуален тероризъм.
    Просто ако всичките приказки за сателитите са верни, тези хора могат да снимат въпросното посолство от колкото си ъгъла искат, и снимките от моята сапунерка едва ли ще се окажат полезна информация за когото и да е.

  18. Здравейте.
    Аз не че съм фотограф – просто си щракам, но на няколко пъти съм попадал в подобни ситуации. Реакцията ми, като цяло, зависи от реакцията на отсрещната страна – когато някой учтиво ме помоли да не го снимам го питам дали мога да задъра вече направената снимка. Но когато излезе такъв ербап имам един железен подход: На всяко подобно искане – „Изтрий снимката“, „Дай фотоапарата“ и прочие отговарям с въпроса „Защо?“. Ей богу – на четвъртото-петото „Защо?“ вече беснеят, подвиват опашка и си тръгват. Още не са ме водили в РПУ, но ако и това стане ще е голямо шоу.

  19. Проблемът ми тогава беше, че не знаех дали това, което правя е редно или не. Вече знам, че е редно и следващия път като ми се случи ще знам какво да правя.

  20. 1. Logichno, balgarski zakon zabraniavasht snimaneto na posolstva, ne moje da sashtestvuva, zashtoto tova imenno ne e BG teritoria, sledovatelno ne moje BG da izdava zakoni kasaeshti druga darjava. Spored mejdunarodnoto zakonodatelstvo kam koeto BG prinadleji, sigurnostta na posolsva i dip misii e zadaljenie na priemashtata strana. Taka che triabva da razglejda vseki sluchai za sebe si, toest dali saotvetnoto posolstvo ima niakakvi pismeni naredbi otnosno sigurnostta si. BG triabva da osiguri spazvaneto na tezi razporedbi, no v razumen obhvat, toest edva li moje da se osiguri zabrana za snimane primerno v perimetar ot 500 metra ot granicite na posolstvoto.

    2. Ne, zashtoto spored Vienskite konvencii toi/tia niama takiva privilegii.

    3. Ne, pri podobni proyavi moje da se zavede delo sreshtu kompaniata ili organizaciata, izhodat ot koeto e s blagopriatna prognoza.

    4. Qualifies definitely as misdemeanor.

    5. Zavisi ot tova, kakva e krainata cel.

  21. Файловата система на апаратите днес е архивната FAT – ако не правиш снимки след това върху нея, имаш възможност с прости инструменти да си възвърнеш файла.

  22. Снимането на публични и обществени места е разрешено без да се изисква разрешение от лицата, които попадат в кадър. Не ми е известно да съществува забрана за снимане включително и за американското посолство (ако снимате докато сте извън него – т.е. докато се намирате на обществено или публично място).

    Бях писал в блога ми по темата:

    http://vstoykov.blogspot.com/2012/04/blog-post_30.html

    Накратко: в конституцията пише

    (2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.

    Обърнете внимание на „освен в предвидените от закона случаи.“. Един такъв случай е описан в Закона за авторските права:

    Чл. 13. (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) (1) Авторското право върху произведение на изобразителното изкуство или произведение на фотографията, представляващо портретно изображение на друго лице, принадлежи на автора на произведението. За създаване на такова произведение се изисква съгласието на изобразеното лице.

    (2) Съгласие по ал. 1 не се изисква, когато:

    1. изображението е било направено в хода на обществената дейност на изобразеното лице или на публично или обществено място;

    2. изображението на лицето е само детайл в произведение, показващо събрание, шествие или пейзаж;

    3. изобразеното лице е получило възнаграждение, за да позира, освен ако между автора и изобразеното лице е било уговорено друго.

    (3) За използването на произведение по ал. 1 между автора и изобразеното лице могат да се уговорят условия.

Вашият коментар