Когато бях малък карах колело с помощни гуми. Нищо странно в това, но доколкото си спомням ги карах доста дълго, преди да ми ги махнат. Спомням си как нарочихме ден за махането на гумите и след това беше планирано да се уча да карам без гуми. В мига, в който махнаха гумите аз подкарах колелото и направих няколко кръга около блока, като въобще не можаха да ме хванат и да ме учат. Усещането беше прекрасно.
От днес Калина ходи на детска градина и усещането е подобно. Нито плака, нито се съпротивлява – просто влезе и пое.
прекрасен си, Владо 🙂
В първите дни е така винаги. Но очаквайте евентуален обрат след няколко дни до седмица. Казват, че всички плачат и не искат да ходят и „държало“ около месец.
Ние Светлин не изчакахме да го „проверим“ за това – преди няколко седмици го отписах от детската градина. Все още всички ни се чудят, но за нас решението е правилно.
Е, не опитвам да пророкувам – най-добре ще е това усещане, за което пишеш, да й се запази. Супер ще е, а и то това правило по-горе е малко измислено. Успех и само прекрасни усещания без помощни колела! 😉
ми много хубаво пък