Оранжев страстит

Около книгата на Ангел Грънчаров се е разгоряла китна дискусия и се сетих, че Еленко дари тази книга за библиотеката в офиса. Докато я разглеждах един колега ме попита: „Ти защо четеш медицинска литература?“, което искрено ме озадачи. Причината беше това:

Страстит

„Страстит“ и „бесове“ са си някакви болести.

Тази забавна правописна грешка ми напомни за една от любимите грешки, които допуснахме при издаването на ръководството за GNOME 2.8. А по-точно:

Оранжев Гном

Да, бяхме забравили да поставим заглавието на книгата… в сравнение с това „страститът“ изглежда като чиста сълза в окото на монахиня.

П.С.
От сега казвам, че съм роден 79-та и няма шанс да съм бил вербуван от ДС.

11 коментара към “Оранжев страстит”

  1. Ами, ами – няма шанс!? Напротив – можел си да доносничиш като чавдарче в 1-ви и 2-ри клас. И като пионер – в 3-ти. Всички се правите на невербувани от ДС :))

  2. Да, стана грешка в заглавието на книгата, изписано на „гръбчето“ й; явно много старателно си прочел самата книга, щом даже и печатните грешки си открил 🙂 Ще ми е интересно да споделиш впечатленията си от прочетеното.

    А иначе си прав: книгата е психологическа, а в някакъв смисъл и медицинска; разглежда психиатрични феномени от типа на твоята и на реакцията на знаменития Майк Рам, който покрай книгати ми се оля тотално. 🙂

    Не бях очаквал че заради една книга някои хора ще имат повода да ме намразят така всеотдайно, което също само по себе си е психиатричен феномен 🙂

    Бъди жив и здрав!

  3. @Ангел Грънчаров – благодаря за сърдечните поздрави.

    @Вени – аз тъкмо станах пионер (в четвърти ако не се лъжа) и Бай Тошо падна. Ама иначе ме хвана де 😉

  4. „Изток-Запад“ принципно издават стойностни неща, най-вече преводни. Видях рецензията от Майк Рам, но смятам след като прочета самата книга да кажа бива ли я или не. А допуснатата печатната грешка не я прави по-малко добра или по-малко лоша. Случва се и в най-добрите семейства.

  5. @cybercrackerbg, благодаря ти! Това е една от целите, които си поставих, като написах мнението си за книгата. Няма лоша реклама, но Грънчаров не може да го разбере. Аз му правя услуга, а той само ме плюе.

    @Kaladan, видях грешката, но не ми дойде асоциация с болест. Явно твоят колега има по-богато въображение 🙂

    @Г-н Грънчаров, ако прочетете внимателно моят пост, ще видите, че съм коментирал същата печатна грешка, което по Вашите думи, би трябвало да означава, че съм я прочел старателно 🙂

  6. @Майк – ти пък защо се връзваш. Дори и да беше написал следното „Тази книга е най-великото достижение на човешката култура, като в библиотеката ми стои между Библията и ръкописи на Черноризец Храбър“ – пак щеше да получиш негативен коментар. Виждаш че дори моя сравнително положителен коментар е класифициран като „психиатричен феномен“ 🙂

    Господин Грънчаров е пратил книгата на разни хора с надеждата да напишат коментар (с цел реклама, в което няма нищо лошо), но не е уточнил, че коментара трябва да е положителен. Ти пишеш това, което мислиш и сега просто го отнасяш. Защото авторът е доказал, че критика не приема, а това ми напомня на едни лоши хора от едно лошо време преди 30 години.

  7. Kaladan, не е любезно все пак до говориш от мое лице: аз каквото искам, мога да си го кажа, не съм глухоням 🙂

    А за грешчицата: имай предвид, че заради такива печатни грешчици крайно ще се повиши антикварната стойност на книгата: защото в последващите издания грешката ще бъде поправена. Така че който сега успее да си намери екдземпляр с грешката, ще има скъпоценна книга, която ще завещае на поколението си 🙂

    А иначе реакцията ти си е феноменална, спор няма: подхвърляш нещичко по мой адрес ту в блога на Рам, ту в този, ту където се упомене името ми, което на мен като психолог ми говори много. Така че не се засягай чак толкова: казвам някои неща чисто и просто само заради развитието на науката.

    Рам също се държи феноменално: след като ме оплю колкото можа, след като ме охараткеризира едва ли не като „патологичен убиец“ – искал съм да бъде избита поне половината от българския народ, понеже били гласували за комунистите! – след като ми трие коментарите в собствения си блог, сега гледам взел да се обръща към мен лично тук; което си е доста показателен феномен на странностите на неговата психика. Пак от научни подбуди казвам това: науката заслужава всякакви жертви 🙂

    (Хей, нали няма да изтриеш коментара ми? Мисля, че е съвсем културен, но все пак Рам да каже колко е културен или просташки коментара ми. Той е най-голям експерт по тия работи! 🙂 )

  8. О, господин Грънчаров в никакъв случай няма да изтрия коментара Ви.

    Аз много харесвам една поговорка – „Остави маймуната да се качи възможно най-високо на дървото, та всички да видят колко й е червено дупето.“ Ще ви блокирам, ако започнете да спамите или да ме кълнете, нещо което не правите.

    Апропо, наистина започвам да мисля, че Вие не четете публикациите/коментарите на останалите хора и от тук идват проблемите Ви с тях. Упреквате ме че говоря от Ваше лице, а аз „говоря“ от името на Майк Рам.

    Твърдите, че всичко е заради науката, ами тогава моля Ви да се стараете малко повече при изследванията и опознаването, защото просто ще вадите погрешни изводи.

    И за финал – моля да спрете да се държите като ощипана госпожица. Ако сте дочели моята публикация сте разбрали, че само преди няколко години аз забравих да напиша името на книгата, която ни отне толкова време. Никой не е безгрешен, нали?

    (Сега ви моля да прочетете тази публикация отново, да издишате и ако ще ми отговаряте да ми отговорите утре.)

    С най-сърдечни поздрави.

  9. Не, няма нужда да Ви отговарям, казахме си кой каквото имаше, а пък до консенсус просто няма как да стигнем – което не е и необходимо.

    Нека всеки да остане да си живее с представите за нещата, които е придобил до момента 🙂 Не сме роботи та да мислим еднакво 🙂

    Бъдете здрави!

  10. Издателските теми ме вълнуват, защото имам все пак скромно касателство в тях (преди всичко отдавна се занимавам с предпечат, а напоследък имам и няколко издадени книги на също така скромни автори)… Прекрасно знам колко е лесно да се допусне грешчица, която по принцип е лесно отстранима, ако се забележи навреме. Ама проблемът според мен е в това, че по принцип работните екипи не са добре организирани, зле се разпределят задачите, не се предприемат действия за недопускане на грешки и пр., и пр. (все лоши навици, непридобити навици и т. н.)
    А това не е грепка, а пропуск:
    „Да, бяхме забравили да поставим заглавието на книгата… в сравнение с това “страститът” изглежда като чиста сълза в окото на монахиня.“

Вашият коментар