Много е интересно, има и предизвикателство. Слизаш на непознато място и започваш да ходиш в произволна посока докато не се умориш. В София се получава.
За допълнително напрежение пробвай да се прибереш с градския транспорт.
Моят "невероятен" живот.
Много е интересно, има и предизвикателство. Слизаш на непознато място и започваш да ходиш в произволна посока докато не се умориш. В София се получава.
За допълнително напрежение пробвай да се прибереш с градския транспорт.
Веднъж пробвах да премина Люлин-Лозенец пеш. Заради лека навигационна грешка, преминах над тунела, вместо успоредно на него, та не след дълго бях в средата на Факултета. Priceless. 😀
Чакам те в махалата:)
Пробвай някой път в Люлин 5 или 6, така привечер…:)))
Напомни ми за миналото 🙂
Като малки доста често правихме подобни неща. Качваме се на някой рейс сутрин и гледаме къде ще ни откара. Слизаме на последна спирка или която преценим. След което се разхождаме. Качваме се на друг транспорт и така докато не се стъмни.
Доста забавно и предизвикателно 😉
същото и при мен. работи идеално в градове, в които нямаш панорамен поглед отвисоко, така че да бъдеш улеснен в ориентацията, в тази връзка софия е наистина перфектна за целта – обширна, неизследвана, непредвидима 🙂
И аз така,като бях малка,с градския транспорт.Но имах навика да слизам все на последната спирка,на няколко пъти попадах в неприятни квартали,и ентусиазмът ми попресъхна.Пък и София вече е едно ужасно място,където като че ли на всеки квадратен метър се падат по двама човека,три коли и безброй облаци бензин…
Абе, всички ли са го правили тоя номер? Най-„тарикатско“ беше да се возиш в рейса със затворени очи, тогава вече тотално не знаехме къде сме попаднали:)
Може да си организираме група 🙂
Едвали.
Много интересен подход. Пробвайте с други градове, ако ви е толкова забавно.Отивате на автогарата, хващате някой приятел да ви купи билети за където и да е и да ви качи в автобуса без да знаете посоката. Връзвате си очите, за да не знаете къде отивате и ….. после гледай изненада …. в най-гнусното село на 50 км от София , единствения транспорт е този автобус и той минава утре следобяд, няма кафене, има само хоремаг, говорят ви на турски ….. телефоните не бачкат, банкомат имало в съседното село (на 20км). Лошото е че даже не знаете как се казва селото (тия турци трудно се разбират какво говорят).Е това е преживяване 🙂 При мен се получи подобно и по-лошо, но за разлика с описания случай бях в чужбина!