Да, това са 50 диска с Ubuntu.
Както винаги дисковете с Ubuntu пристигат точно тогава, когато си забравил, че си си ги поръчал. И този път стана така. За разлика от предишния път, сега бях поръчал 100 диска, което явно не остана незабелязано от митниците. Или поне така си мислех. Вместо дисковете да дойдат в офиса, пристигна една смотана бележка, че съм получил пратка от Холандия. Толкоз. Да отида да си я прибера от митницата. Галя, която има опит при борбата с митници, ме изглежда съжалително и ми пожела успех при освобождаването на пратката. Преди 2 седмици тя се бореше да вкара в България една изложба, която съдържаше „70 килограма ел. уреди“. Когато излагаш видео и звуково изкуство, изложбите са най-различна техника. Много е трудно да убедиш митниците, че няма да продадеш техниката. Но това е друга история за друго време. Да се върнем на моето Ubuntu.
Та избръснах се и отидох до митницата. Намира се зад новата автогара в София. Влязох с идеята, че ще се боря с някакви дебили и че ще трябва да им доказвам, че 50-те комплекта дискове са легални и няма да ги продавам. Бях приятно изненадан, когато една много заспала дама зад мръсно гише ми съобщи, че трябва да дам 4 лева и да ходя на някаква друга каса. Оказа се, че ме викат там, защото докато идвали дисковете са ги намокрили и опаковката им се е скъсала. При повредена опаковка имам право на възражение. Възражение нямам. И така свободният софтуер беше освободен от българските митници. В момента го раздавам на колеги и посетители в InterSpace. Решил съм тази пратка да я раздам предимно на хора, които нямат GNU/Linux или пък са много начинаещи потребители. Със сигурност ще запазя малко за следващия ми курс в ИПАЕИ, където обучаваме системни администратори.
Въпреки еуфорията около Ubuntu, в момента Петър ми инсталира FreeBSD. Ще го ползвам за тестовите версии на GNOME.
