Винаги съм мечтал да имам преносим компютър с марка IBM. И това вече е факт. По-скоро майка ми има такъв, но това не ме прави по-малко щастлив. Дори напротив защото тя ще има нещо наистина стабилно и предвидимо.
Компютърът е втора ръка, и въпреки че цената му беше сравнително близка до тази на нова машина въобще не се поколебах да го взема. Въпреки че е модел от 2003-та беше изненадващо добре запазен. Нямаше никакви драскотини, изгорели пиксели, ала имаше батерия, която издържа над час – все едно купувах кола, която беше стояла в гаража последните 5 години и са я ползвали само за разходки до магазина.
Навремето тази машина е била чудо на чудесата. Има 1,3 гигахецов процесор, 256 мегабайта оперативна памет, добра видеокарта, 30 гигабайда твърд диск една от най-добрите клавиатури + всички необходими портове. Прекрасно. Има си и всички специфични за IBM екстри – клиторчето, което замества мишката, липсата на Windows клавиш и множество бутони за вградени функции.
След като премахнах всичко излишно компютърът лети! Дори и сега.
