Вече от няколко дена съм в България и все още реанимирам. Чувствам се много уморен след огромното напрежение (емоционално и физическо), което преживях. Малко по малко прочитам натрупаните 400 писма, извинявам се за пропуснати крайни срокове, пиша отчети и такива неща. Няма нищо по-хубаво от това да се върнеш при любимите си хора и да прекараш една нощ в прегръдките на приятелката ти. За Таджикистан има какво да се разказва и ще го правя предимно на живо. Сега публикувам малка селекция от снимки, които бегло да отразят впечатленията ми.
По време на лагера се загражда едно определено място и на него се постилат някакви меки неща. Там може да отидеш и да научиш останалите участници на нещо странно. Тук ги уча как да издават странни звуци с уста.
Золотая бочка е руска бира, а до нея е китайската бира (650 милилитра). Китайската е голяма, но не бих казал, че това е бира. Забележете и чашките, в които се предполага, че ще си разлеем бирата.
Елназ е един от преводачите на GNOME на фарси. Счита се за персийка и работи за FarsiWeb. Тук е с моите очила, които се радваха на небивал интерес.
Фарзане е от Иран и беше една от най-активните участнички в събитието. Преводач на GNOME и доста активна в рекламирането на свободния софтуер сред жените.
Елназ и Фарзане от Иран + Хедър (Creative Commons) от Южна Африка. След малко ще се гмурнем в понеделнишкия пазар на Персийската империя.
Всяка сутрин започвахме с някаква игра. Тук играем на нещо подобно на гоненица. Тези игри са изключително полезни, когато ставаш в 6 часа и се иска след малко да започнеш да преподаваш. Сгряват те.
Това е една от вечерните игри. Събират се 6 човека в кръг и си хващат ръцете. Имаш право да хванеш ръце, само на хора, които не стоят до теб. Целта е без да се пускате да се разплетете. Това води до разтапяне на ледовете между участниците 🙂
Снимката им за албума с участниците в събитието.
Лада Рейсинг Клъб или посито на Талат. Тази лада има централно заключване и доста тунинг 😉
Три часа прекарани в тази атмосфера са прекрасни. Хапнахме малко коза и ориз и различни зеленчуци. Убиец на стрес. Гледката е изключително красива.
Возим се на един средновековен лифт, който минава над едно гето. Чувството е че летиш с хеликоптер, като това аз непрекъснато имитирах с уста стрелбата с картечница.
Из целия лагер са разпръснати такива „маси“, върху които може да се разположиш и да хапнеш.
Това е водната електроцентрала Нурек, една от най-големите в света. Снимката е направена от една скала на 400 метра над електроцентралата.
Това е Омар от Афганистан. Тук ни показва традиционен танц, които направо те хипнотизира. Имах усещането, че мога да го гледам с часове.
Омар, който прилича на принцът от Персия.
типичен пейзаж в Таджикистан, много ми напомня за този в Намибия.
Пишка или Пешка 🙂
Пешо спи на летището в Москва. На него му е лесно, защото аз пазя куфарите. Успях да измисля една поза, в която хем съм сложил крака върху чантите, хем съм вързал раниците и хем мога да заспя.
В целия лагер имаше проблем с водата. Явно налягането беше твърде силно, защото постоянно ставаха течове. Тук съвсем ненадейно избухна тръбата за врялата вода. Жертви нямаше.
Малък народ, но с големи питки.
Пиците са като баници. Големи, мазни и тестени.
Спагетите са розови.
Дженифър Лопез е лицето на шоколада Top Super
Тази шапчица наистина пази хладно.
Местните мадами обичат да си събират веждите.
Когато ще има лекция относно две от любимите ми неща – жени и свободен софтуер, винаги съм на първа линия. И не съм сам.
Повече на живо.
