LineAge II

Не е тайна, че от няколко месеца (пет) отделям време на MMORPG играта LineAge II. Какво е LineAge II? Игра, базирана в Интернет, представляваща измислен свят, много близък до този на Властелинът на пръстените. Имаме огромна карта, хиляди играчи от различни държави, зли чудовища, кланове, икономика, ресурси, раси, предмети и още десетки други елементи, които превръщат LineAge II в един изключително сложен свят. Всичко това ми напомня на ранните ми времена в IRC, където се деляхме на канали (кланове) и водехме войни по между си. За разлика от IRC, където войните бяха нещо доста маргинално, в LineAge II войните са нещо истинско и наистина имат значение. Другата основна разлика с IRC е че без да има значение колко време ще прекараш в играта, това не означава, че ще станеш добър играч. Не че ако прекараш много време в IRC ще станеш добър чатър, но поне ще си го мислиш и ще имаш самочувствие. Много хора считат, че играта е доста крайна. Ако искате да добиете по-пълна представа за играта, погледнете галерията на Наско, където той качва най-добрите снимки от развитието на своя герой.


Как да удариш такава жена? Това е „Тъмен елф“ облечен като „Лошата господарка“.

Та аз от няколко месеца играя. За да играеш нещо подобно трябва да отделяш поне 2-3 часа дневно и определено не може да играеш сам. А, аз вече не съм сам. След като смених няколко сървъра и клана, най-сетне си намерих сериозен клан, който освен, че е български е пълен и с добри играчи. Вчера участвах в първия двубой между кланове и тръпката беше подобна на първия път когато чатих с жена или пък ползвах SSH. Затова и реших да го опиша тук.

В неделя родителите ми бяха дошли на гости. Готвихме, хапнахме, прекарахме весело. След като те си заминаха, реших да поиграя малко, като продам 1-2 от вещите в инвентара ми. Малко след като бях продал вещите се случи интересното. Лидерът на клана сигнализира, че някъде, някой го е нападнал и е имало трупове. След което попита кой иска да участва в лова на наглия клан и уреди среща с всички желаещи. Пътуването в LineAge става чрез телепортиране между градове и аз се телепортирах на уреченото място. Усещането е много яко, когато започнаха да пристигат останалите членове на клана. Гледали ли сте Десперадо? Спомняте ли си как Десперадо се обади на приятелите си и те започнаха да пристигат един по един, въоръжени със странни пушкала. Е, усещането тук беше подобно. До сега не бях виждал останалите членове на клана, но определено почувствах гордост като ги видях. Всички изглеждаха доста смъртоносно и бяха въоръжение с оръжия, за които мога само да мечтая. Всички си пускаха някакви шегички, правеха си усилващи магии, пиеха колби с елексири и тн.

Самият бой се случва доста бързо. Ударихме вражеския клан в гръб, което накара противниците да се разбягат. Гонихме се около 10 минути, след, което те се предадоха. Моята роля беше изключително козметична, основно привличах ударите на противника и се опитвах да издебна в гръб стрелеца на враговете. Няколко пъти се преструвах на умрял или пък увличах след себе си противници, които отделяха време да ме преследвад, докато през това време нашият стрелец ги обстрелваше. Аз играя Ловец на съкровища, но все още съм недоразвит и основната ми роля е да подтичвам и да внасям смут. Доволен съм, че въпреки липсата ми на голям опит в разправата с други хора, се справих добре и загинах само веднъж 🙂


Лошите са обградени и наплашени

След като касапницата спря и руснаците (вражеският клан) разбраха, че не могат да ни победят започнаха да искат мир и да се извиняват. Точно в този момент моята връзка прекъсна и аз трябваше да вляза отново в играта. Когато се върнах се оказа, че хората от моя клан са си отишли. Но руснаците си бяха там и си бъбреха. Оказах се обграден от тях. Всеки един от тях можеше да ме убие доста лесно, но не ме докосваха. Почнах да ги дразня като им танцувах и им пеех неща от „make love, not war“, а те стояха и не смееха да ме ударят.


Аз съм този с бялата пижама

Това, което ще се стори интересно на много хора, е че намерих почти идеален музикален съпровод на играта. Докато играя слушам Балканджи. Тази музика, нейният патос пасват идеално на атмосферата на играта. Още повече, че играя с други българи и етно-рок музиката с елементи от българската митология ми действа надъхващо.

Ако случайно играете на Idragon3D, сървър Nightmare – пишете ми…

%d bloggers like this: