Шамаруване
Въпреки, че днес е официално почивен ден, почивен ден, този ден не беше. Събудих се рано, към 7:00 часа, и се изкъпах. След което посетих родителите ми и там местихме малко мебели. Бях решил да не гласувам, но отидох да гласувам заедно с родителите ми. Вече от години гласуването се провежда в стая 206 на 144-то основно училище „Народни будители“, където съм учил от 2-ри до 8-ми клас. До колкото си спомням 206-та беше стаята по математика, от която нямам особено добри спомени. Въпреки ранния час, пред 206-та се беше събрала сравнително голяма опашка от изнервени хора. След което се случи случка, която ме отчайва от демокрацията като форма на управление. След като почакахме около 5-6 минути, започнахме да се приближаваме към стаичката. Бяхме оставили майка да бъде пред нас с баща ми, а ние я следвахме. Като добре възпитан човек, майка ми не страда от типичния за много българи манталитет и желание да се блъска по опашки и да диша във врата на стоящия пред нея. Това явно подразни чакащите в края на опашката, като едно семейство от очевидно изпаднали маргинали си позволи да я нападне вкупом. Започнаха с някакви подвиквания, че няма да стоим тук цял ден и да не се мотаела. Интересното е че й се нахвърлиха вкупом и отвсякъде. Явно не подозираха, че тя не е сама.
По принцип съм възпитан човек, толерантен, не избухвам лесно, но когато хора, с интелект на „гъбен мицел“ нападат майка ми… губя част от изброените качества. Ако не беше татко, аз наистина щях да опляскам хърбавия келеш дето се правеше на отворен да ми подвиква „хайде, шляпни ме де?“. След това същите „мицели“ се скъсаха да коментират колко бавно ставало всичко, как имало само една кабинка за гласуване, не стига че били дошли да гласуват, ами й ги бавели. Насочиха агресията си към комисията в стаята. Мицели. Все едно гласуват, за да направят кеф на някого. Явно едноклетъчните им мозъци не могат да схванат идеята, че хората гласуват за себе си, защото който изберат, той ще ги управлява. Демокрация в подобни условия може да съществува много трудно. Съжалявам.
ОФ (да не се чете като Отечествен фронт)
До тук с отрицателните емоции. Положителното в дена ми е OpenFest. Не, че беше перфектното събитие, не че няма кусури, но истината е че ми беше интересно. Не научих нищо ново, но пък се видях със страшно много хора, които не бях виждал от години. За мен това събитие има по-скоро социален характер от колкото образователен и именно това е хубавото в цялата история, защото всеки може да намери по нещо там. Явно това е валидно и за доста от останалите потребители, защото докато течаха лекциите във фоайето пред залата постоянно имаше сравнително голяма тълпа, която активно обсъждаше собствените си теми. Именно в тази тълпа се срещнах с Мирончо, и успях да поговорим за следващата версия на gbgoffice. Той обеща да разгледа потребителското ми желание относно направата на търсене в gbgoffice, което да се провежда във всички инсталирани речници. Поговорихме с Христо Христов (OpenOffice.org), Наско (на Хели, емоционално), Марто (който се опитва да организира група студенти да пишат свободен софтуер за болници, като част от студентски проект), Златко (за преводите на KDE), Милен и Сашо (пихме бира), дарих 10 лева за огледалото на freeBSD, Тони (не можах да изпробвам картината, отново), Здравко и Калоян (правят интересен софтуер за индексиране/търсене на файлове в локалната мрежа) и т.н.
Почти е невъзможно да видиш всички тези хора на едно място и при конвенционални условия ще ти се наложи да ги издирваш и уговаряш срещи със седмици. Това е и моята лична бамбуча относно ОФ – спести ми време. Беше и забавно.
